понеделник, 20 август 2007 г.

And while I'm away I'll write home every day



Сега вече наистина съм далеч... Ярко лято със З.!

четвъртък, 16 август 2007 г.

Два часа по-късно

И всичко това щеше да звучи без всякаква връзка с реалността, докато не научих това.

Ужасявам се, че текстът ми звучи така, сякаш съм знаел.

Евгени, почивай в мир.

сряда, 15 август 2007 г.

Омраза и омраза в Лас Вегас

Вчера денят не се разви по най-добрия начин. Изпитвали ли сте някога силна омраза към някого, породена от извършена несправедливост?

Понякога чувствам омраза към лелката, която не се държи добре с мен в магазина, към кифлата в чейндж бюрото, която повдига пренебрежително вежди щом чува, че искам да обменя не-кръгла сума, към бюрократите, за които моето време не означава нищо. Омраза към системата, която облагодетелства тъпите и неспособните, но притежаващи съмнителни качества като хитрост и комбинативност.

Тук не е важно примрънването, а емоцията. В гореизброените случаи става дума за краткотрайна омраза, която е лесна за овладяване и не води до нищо. Дори като се скарам на някоя обслужваща лелка, това не може да се каже, че нея особено я тормози, а пък аз вентилирам омразата навън и всичко е наред. Тоест, аз не й вредя особено, защото хората като нея смятат хората като мен за луди - разбира се, какъв друг може да е човек, който очаква уважение и добро отношение в България?

Но съществува и по-опасна омраза, тази, която се предава като странна разклонена верига. Тази, която кара някого да ме мрази защото съм бял, или заради мястото, в което съм роден. Заради квартала, в който живея, училището, което съм завършил, заради убежденията ми или тези на родителите ми.

Мразят ме. Мразят и вас. Има хора, докарани до ръба на пълното отчаяние, които нямат друг изход, освен да ви мразят. Има момчета и момичета, чиито бащи са ги спуквали от бой вкъщи, и единственият начин да се съхранят, е да ви мразят. Има бедни, онеправдани, прости, изтеглили късата клечка на живота хора.

Понякога понасям тяхната омраза. Приемам, че това ще им донесе поне временно облекчение. Представям си я като капка мастиленочерна слуз, която пълзи из тялото ми и се загнездва в някой орган. Омразата убива.

Дали ще ви прозвучи хипарски, наивистично, незряло... Искам да ви помоля да се опитате да прекъснете веригата. Тоест, нека хорската омраза стига до вас и не продължава по-нататък. Опитайте се да понасяте различните. Дори чалгаджиите.

Back to mine


Отново кацнах на земята след няколко дни витаене. Облаците са красиви, когато човек е наравно с тях или ги гледа отгоре.

Видях малка София с малки човечета и големи сгради, предимно сиви. От време на време в далечината излиташе самолет, с размерите на муха. Виждах ясно всичко, чак до хоризонта, и се изгубих от собствения си поглед.

Изглежда когато човек е щастлив, той няма такава необходимост да се самонаблюдава. Това не ме прави по-нещастен сега, не. Просто моментите на щастие, в които не мислиш, са сравними с пиянство, от което после неминуемо изтрезняваш.

Голяма чаша кафе и мини-банички е делничният ми сутрешен момент на пълно щастие в четвъртък. След това - всички по задачи. Успех!

петък, 3 август 2007 г.

Четири къщи

Привет, всички!



Докато ме няма днес и утре, реших да оставя в блога четири обиталища, които човек може да срещне в България, най-вече в планината. Знам, че не е най-интересното или съдържателно нещо... но все пак има нещо странно в тези места.

Поздрави,

Змей

четвъртък, 2 август 2007 г.

Swing, baby

Преди да добавя още интересни факти около мистър Баргелд, отиваме към съвсем друга епоха.

Следващият гост във ваканционните неща е Джанго Райнхарт. Той е невероятен по много причини, най-очевидната от които е, че свири уникално.

Когато е на 18, караваната, в която живее с първата си съпруга, се подпалва и Джанго получава тежки изгаряния. Лекарите му казват, че никога повече няма да може да свири. Той обаче се научава да използва само два пръста на лявата си ръка.




През 1934, заедно с известния цигулар Стефан Грапели и още трима музиканти, Джанго започва да свири в "Quintette du Hot Club de France". Това е първият бенд, който ползва ритъм китара и отделно от това соло китара - нещо, което е масово разпространено днес.

Два забавни филма, в които се споменава Джанго, са "Играта на Би" (B monkey) и Уди Алъновия "Сладък и гаден" (Sweet and Lowdown), с участието на самия Шон Пен.

сряда, 1 август 2007 г.

Срутващи се нови сгради

Докато блогът ми е във ваканция, той се чуди какво да прави. Опцията е почивката да продължи до самия край на Август, с кратко завръщане сред железобетона за една седмица.

Реших да подготвя серия ваканционни безумия - снимки, клипове и други подобни, които да седят на драфт, и аз ловко да поствам през телефона си, докато съм далеч.

Първото идва от Einstürzende Neubauten. Името се превежда приблизително като заглавието на поста - Срутващи се нови сгради. Под Neubauten най-общо се разбира строителството в Германия след втората световна война - по-удобни и не толкова красиви сгради.

Клипът се казва blume и изобщо не е най-шантавото видео на групата. Така че дано ви допадне:)




Един от основните хора в Einstürzende Neubauten е Бликса Баргелд. Запомнете това име. Той ще бъде чест змеев гост.