По-късно истината ме застига, и добре че минавам по тази част от Шишман след Пласибо. Лек поглед вдясно - ето го мястото от снимката. Знак, който не е за паркиране, а за влизане забранено, кабинка на охрана. Само че е снимано от Патриарха навътре, със сградата на ООН отляво. Объркващо, нали.
Един СМС по-късно пия капучино в едно наистина мазно и долнопробно място. Мебелите не са сменяни от 90-та година насам, което би било интересно ако човек е в настроение за анализи на тема мода в интериора. Има и пластмасово цвете. Ха, бил съм тук преди. В 9-ти клас сме идвали с Джон и три съученички. Резултатът - едно бяло венчелистче по-малко за изкуственото цвете, след веща намеса със запалка от моя страна. (Изречение без глагол? Мне, гадното тире е вместо глагол.)
Идва Боби. Уверявам се, че още не е сряда. Но утре ще бъде. Радини вълнения ни подтикват към бири. Обсъждаме как утре, когато Боби дойде в 19:00, сигурно ще го причака кака в жълт костюм от една част, със самурайски меч и нещо наум. Това прераства в безсмислена дискусия дали ако се завъртиш рязко и цапнеш дама с лакът, това би се приело за липса на кавалерство, при положение, че не знаеш, че дамата е там, и просто искаш да се разкършиш...
Вкъщи мисля за мястото от снимката. Почти сигурен съм, че ще го сънувам. Имам малко Телиш останал в една бутилка. Мразя името на това вино, което пренася известна неприязън и към вкуса му. Допивам го, чудейки се за интеракцията с deja bu - бири и капучино. Скоро водовъртежите на началното напиване започват да тормозят вестибуларния ми апарат. Врът врът. Отварям рязко очи, за да се уверя, че съм тук, и нито аз, нито стаята се клатушкаме насам-натам. Но веднага щом ги затворя, отново се озовавам в тази нежелана каюта. На пиратска шхуна...
2 коментара:
Някакви спомени в този момент - спокойни бири и всякакво-друго-течно, музика, която слушаме от твоите слушалки и с която ме ограмотяваш, спокойни, мързеливи минути, които просто минават без да помня дали сме ги запълвали с думи... вероятно, това го умеем добре.
Може би останалото мога да преглътна, но ми липсва да имаме което беше преди, което нищо не ограничава, не се налага, не трябва, не бързаме. И в очите ти няма затаено, че следващият път, когато ИЗОБЩО се видим, ще е пак така набързо и нецяло, а в моите - гузното признание, че така ще бъде.
Може Джон Майер да ми идва в повече, а може и просто много да ми липсваш. Не знам.
Хубаво е, че модерираш коментарите. Трий, което решиш. От опит говоря :-)
Ама като построим капитализма пак ще се виждаме, ще си помахваме от яхтите и ще си правим партита по цял ден с ограмотяваща музика.
Коментарите ги модерирам, защото съм се наплашил от спам. А как ти се струва новият ми хедър?
Публикуване на коментар