Отново кацнах на земята след няколко дни витаене. Облаците са красиви, когато човек е наравно с тях или ги гледа отгоре.
Видях малка София с малки човечета и големи сгради, предимно сиви. От време на време в далечината излиташе самолет, с размерите на муха. Виждах ясно всичко, чак до хоризонта, и се изгубих от собствения си поглед.
Изглежда когато човек е щастлив, той няма такава необходимост да се самонаблюдава. Това не ме прави по-нещастен сега, не. Просто моментите на щастие, в които не мислиш, са сравними с пиянство, от което после неминуемо изтрезняваш.
Голяма чаша кафе и мини-банички е делничният ми сутрешен момент на пълно щастие в четвъртък. След това - всички по задачи. Успех!
3 коментара:
Четвъртък? Благодатният четвъртък или просто различен поток от време? :)
Трябва да си призная, че се зарадвах на поста - беше скучно тук тези дни и почваше да ми става досадно да проверявам всеки ден и да няма нов пост (елементите на добрия блог явно трябва да включват и интересен автор).
Да, това е един от онези моменти, в които си убеден, че е друг ден, а не това, което сочи календара. Но след коментара ти ме полази прозрението - като онова чувство, когато насън осъзнаваш, че си по чорапи на обществено място. И се наложи да превъртя лентата с един ден назад, до прозаичната сряда:)
Сряда е... жълта. Мека и пухкава. Като средата на хляб. Я да ида до моя блог по случая.
П.П. Готини чорапи :)
Публикуване на коментар