Нещо като скандал тръгна от една статия на Елена Кодинова. Всъщност преди да прочета самата статия, попаднах на два отговора (1 и 2), пълни със супер черна критика срещу авторката. А когато прочетох статията, разбрах, че отговарящите просто са се припознали като тези, срещу които Елена негодува.
Положението с коментарите беше зле - 99% от хората се нахвърлиха срещу авторката на статията и я обвиниха в какво ли не - че е грозна, че не може да пише и изобщо я направиха по-черна от дявола.
Което е смешно. Елена Кодинова изрази лична позиция, описваща някакъв мъгляв събирателен образ. Според мен остави достатъчно място извън типажа, който описва. Защото става дума за претенциозни, мега самовлюбени, но недобри писатели, от каквито тук изобилства. Е, освен това се опита да каже също защо тази позиция се появява там, един вид даде обяснение коя е тя и защо има право да се изкаже. Излишно обяснение.
Тя хвърли и провокация, на която според мен е очаквала да отговорят част от хората, които са причина за споменатия по-горе събирателен образ.
"Анализите", които всъщност бяха лошо маскирани лични нападки, ставаха все повече и повече. Намеси се името Момчил Николов, после Мартин Карбовски, някакви жени се псуваха от блоговете си...
За първи път се поинтересувах за скандала дни, след като първата статия беше публикувана и исках да обобщя реакциите и мненията, но това се оказа почти невъзможна и доста неблагодарна задача.
Отговорите на провокацията многократно надхвърлиха по жестокост първоначалния текст. Писатели и коментатори включиха в текстовете си, които сигурно смятат за остри, напълно ненужни лични критики срещу авторката, с което показаха най-вече, че не я познават. Подложиха на истинска дисекция статията на Елена, като иронизираха плитко повечето неща, които тя имаше да каже. Вместо да се вслушат в някои от тях. Например двама от писателите написаха в отговор на Елениното "Аз, слава Богу, не съм писател", супер неоригиналното "Аз, слава Богу, съм писател".
Моето мнение за новите български книги съвпада почти изцяло с това на Елена Кодинова. Може би хейтърството вече се е изтъркало, може би има някакво предубеждение в мислите ми. Не слагам всички под един знаменател - само тези, които съм чел не ме кефят (няма да изброявам).
И това е моят проблем с по-новата българската книга - че от време на време се лъжа да прочета някоя, и винаги се оказва, че наистина съм се излъгал. Може да са много умни авторите на тези книги, може да са невероятни пичове и супер копелета, но по никакъв начин не предизвикват добра реакция към книгите си. Защото книгите им са слаби. Отново казвам, че това мнение се простира до книгите, които съм прочел, с нищожните изключения на броящите се на три пръста харесали ми книги.
Определено не ми допада евтиното убеждаване да си купя някоя книга в стил промоция във "Фантастико", например опаковайки я лъскаво и вдигайки много шум около нея, само за да се окаже после всичко едно голямо разочарование. Идеята "млади са, ще се научат" не ми допада, защото не искам да се учат, карайки ме да чета недоготвените им произведения. Освен това не са вече толкова млади.
В този ред на мисли, отделна история (голяма скоба) представлява закупуването ми на книгата "Кръглата риба" на Момчил Николов - един от хората, които жлъчно отговориха на Кодинова (всъщност в по-късен свой текст тя написа, че никога не го е имала предвид, като е писала текста, но какво да се прави - дружки са му "Бърза литература", които според мен в голяма степен отговарят на събирателния образ на Кодинова). Преди да заплува из книжарниците, въпросната книга се предлагаше в "Onda" срещу 15лв.
Сигурно на пръв поглед изглежда уместно - полагаш морна кълка върху коженото кресълце, сръбваш карамелено макиато, и понеже екранът на твоя MacBook Air те отегчава, решаваш да разбереш какво има за четене и да разгърнеш книгата на "младия" български автор.
Неписателската ми клавиатура обаче не може да предаде изумлението, което се изписа на лицето на тийнейджърката, продаваща в "Onda", когато от вратата се запътих към нея и попитах "Имате ли книгата на Момчил Николов "Кръглата риба"?".
"Книга?" каза със страхопочитание тя, все едно никога през живота си не се е докосвала до такова нещо.
"Да, книга", казах аз и описах правоъгълник с ръце, защото реакцията й беше туземска.
Друго момиче от "Onda" посочи, без да казва нищо, триножника, на който беше окачено въпросното произведение. След като се разплатихме, а те се хилеха неловко, първото момиче попита:
"Ама тя интересна ли е?" - очевидно за да дойда да питам за нова книга, която я няма по книжарниците, сигурно трябва да съм я чел, нали.
Казах, че не знам и си тръгнах. Може би на момичетата в кафето им дойде твърде много концепцията за човек, който дава 15 кинта за книга... мога само да гадая. Но по реакцията им съдя, че съм бил първият, закупил книга от тяхното кафене. Което поставя под въпрос ефективността на подобен маркетингов ход. (затварям голямата скоба)
Накрая, относно скандала мога само да кажа, че имам доверие на Елена Кодинова, което тя е изградила с множество силни текстове. За мен няма нужда да обяснява защо е написала текста, който е написала. Изглежда дори и някоя нейна статия да не е толкова добра, все пак ще я прочета, защото ми е интересно какво ново покрай нея. В края на краищата, статията й имаше положителен ефект - заговори се за новата българска литература, макар че тези разговори веднага преминаха в лични нападки, псуване и разчистване на стари сметки - все неща, които отблъскват нормалния човек от четене на нова българска литература (и после защо няма читатели - покажи най-грозната си страна и очаквай да те четат.)
Такова доверие не е изградил никой български автор на книги. Има един, за който си мисля, че пише добре, един друг, който ми допада отчасти, но произведенията му ми звучат приковани към 90-те. И това е. Ничий нов роман не очаквам с нетърпение.
Даже прехвалената "Кръгла риба" е на път да се окаже разочарование за мен. Не съм я дочел, но по средата изгубих желание да продължавам. Досади ми страшно. Книгата започва с 56 страници, написани в бъдеще време - стоически четях всички пасажи, въпреки, че безумно ме дразнеше. Бъдещето просто не е създадено да се пише продължителен текст в него. А това се предполага да е началото, което ще ме грабне и ще ме накара да прочета всичко. Е, на моменти изглежда просто авторът е търсил пълнене на обем.
Да влезе следващият прехвален роман - "18% сиво".
