Впечатления за чуждата и своята градинка

15 дни липса на пост ме подтикнаха мрачно да осъдя зациклянето в блога си.

Когато не съм тотално засмукан от реалността, чета блогове в индустриални количества. Имам няколко любими, навестявам и разни планети. Чета блогове почти откакто ги има. В началото беше много вълнуващо да видиш как някой се осмелява да споделя лични неща в интернет.

Винаги съм искал да разбирам хората, което си е един широкообхватен стремеж. Така че започнах да събирам трошиците интересни лични подробности, които хората оставят в блоговете си между редовете. На моменти се чувствах като шпионин, но не злонамерен - просто човек, който започва да познава други хора, без да ги е виждал, или без да е общувал двупосочно с тях. Мисля, че магията ще се счупи ако се запозная с блогърите, които чета и не познавам вече.

От цялото многообразие блогове се радвам на тези, които са успели да утвърдят личността на автора, без непременно да се фокусират върху нея. Постването на интересни неща от мрежата всеки ден, например, може да каже повече и да го каже по-добре, отколкото опити за авто-портретиране, които биха досадили. Другите супер-ценни блогове за мен са тези, от които научавам нещо конкретно в някоя практическа област.

Отблъскващи за мен са зле написаните блогове (като правопис и стил), откачените километрични разсъждения и нещата в стил "аз съм куул и си имам блог". И тези, които се водят по акъла на другите и препечатват до безкрай статии, линкове и теми (без да допринасят към тях).

Къде сме ние?

Блогът, който четете в момента, е създаден с цел, а не спонтанно. Той не се стреми да описва автора си, макар че често разказва за него. С него искам да споделя една история, в която желаната реалност се бори с това, което наистина ни заобикаля. Не ме интересува кое как се е случило наистина...

Това, което ме притеснява е, че този блог съществува и съществува, а историята не може да се разказва сама. В истинския свят се налага да пренасочвам вдъхновението си към други, съвсем реални и конкретни неща, които нямат място в този блог.

Не пиша готварски рецепти, какво съм си купил или каква кола съм видял по софийските улици. Но подтикът да пиша за злободневни неща, и да изливам дълги и отегчителни за целия останал свят разсъждения, е силен.

Затова правя тази малка уговорка... всички ъпдейти по основната цел на този блог, ще бъдат добавяни в дясната редичка линкове към свързани текстове. Останалото го бройте несвързани брътвежи...

Жив е

Това е само кратка бележка, с която и аз не знам какво искам да от-бележа.

• Че съм жив и движа като плоча Балкантон за 33 оборота, пусната на 78.
• Че се усъмних дали има смисъл да разсъждавам, но после почнах една книга на Кундера и оздравях
  
• Че ме е яд на Алекс задето изостави нет присъствието си. Започвам кампания "Върнете Алекс"

И да поздравя хората, които се отбиват тук от време на време. Змеят е жив и лети по земята, повече за приключенията му - скоро.