вторник, 12 януари 2010 г.

Гледайки календарчето

Възможно ли е изобщо събуждане от този тресавищен, монотонен, компромисен, увличащ и безкрайно удобен начин на живот? Животът на другите, но не този, в който се месим, когато искаме да знаем и най-малките детайли от последните случки на приятелите си и не този, който се опитваме да догоним у по-успешните ни познати. А животът на другите, който неусетно става наш живот, променяйки дефиницията на това за какво живеем, задавайки ни ценности и бутайки ни в предварително положените коловози.

Удобна, сдъвкана и изплюта телевизия, вместо смислена книга или смислен филм; над осем часа, прекарани в офис под луминесцентна светлина, вместо пълно преживяване на следобеда и разходка с колела под косите слънчеви лъчи; продажба на акции на борсата вместо стрелба по съветски хеликоптери.

Другите, които по-добре от нас се преструват, че конвенционалният живот ги устройва напълно и никога не са искали друго, а всъщност бавно полудяват. И другите други, които са толкова по-будни от нас, че собствените ни опити да се събудим изглеждат аматьорски и обречени на неуспех.

Май е по-добре да се обърнем на другата страна и отново да се отдадем на унеса. Все пак, започва цяла нова година, не можем да си позволим да си даваме сметка как сме прекарали всеки ден от нея, нали?