четвъртък, 24 декември 2009 г.

Консуматорско

Мечтата на милиони българи се сбъдна. Достатъчен брой хора вече са презадоволени на ниво храна. Не защото са много добре с парите, а защото малко им трябва. Това малко в нуждите им вече е подсигурено и могат да продължат напред в материалното си търсене. Надграждането му до духовно се отлага за неопределено време.

И това проличава в огромна степен по празници като Коледа. Всеки трябва да напазарува, нищо, че после ще изхвърли храна. Всеки трябва да прекали с яденето и алкохола, за да си отпусне душицата. Всеки трябва да пътува, за да забрави поне за малко живота си. Всеки трябва да се преобрази в невероятен изрод, какъвто всъщност не е - да се блъска на опашката, да крещи на останалите в задръстването, да се държи лошо с продавачката (която също се държи лошо с него). Всичко това, за да може да оправдае няколкото часа обръщане на ролите, времето, в което човекът от тълпата е цар.

Вече имаме собствена, българска порода хищни скакалци, унищожаващи всичко по пътя си. Те са по улиците в хипертрофиралото задръстване; в гига-маркетите, които за първи и единствен път в годината отварят всичките си каси (но пак има опашки); в магазините за играчки, където тъпчат в торбите си евтина китайска пластмаса, без да ги е еня дали не вредят на децата си; в аутлетите на набедени за известни марки дрехи, където може да се види ръкопашен бой за парцалче, ушито в Турция или България, изнесено и после внесено обратно, защото в "белите" държави му е минало времето.

След тези мутирали хора не остава нищо. Противоотрова срещу тази епидемия няма.

събота, 12 декември 2009 г.

Но как точно се завръщам?

Как, как - на зиг-заг. По-точно спиралообразно. Не особено бързо. В най-тъмното време на годината. Може би за да докажа, че съм жив, или да уловя въртенето на повърхността на живота и под нея.

Култовият модел грамофони Technics SL-1200 е смятан за един от предметите, които силно са повлияли света такъв, какъвто го познаваме днес. Серията е в производство от 1972 година и ако се вярва на статията в Wikipedia, някои от първите произведени модели все още са в сериозна употреба.

Има голяма вероятност, ако човек някога се е занимавал по-задълбочено с DJ-стване, да е притежавал, ползвал или поне мечтал за такъв грамофон. Ето как изглежда в едно от по-модерните си превъплъщения:



Всъщност промените по външния вид през годините са малко - наистина, какво да променят на един съвършен дизайн?

Причината да се мъдри тук този Technics не е, че е едно изключително надеждно и качествено парче техника. Харесва ми не само като грамофон, но и като метафора.

Въртенето - на повърхността на живота и под нея.

Може би преживяваш период на бурни промени във възгледите си, вътрешни конфликти и развенчаване на илюзиите. А на повърхността всичко е унасящо рутинно. Сигурно си се събудил в средата на плочата и изведнъж разбираш, че пътечките постепенно се стесняват и ти се иска pitch-control-ът да не забързва темпото така неумолимо. Спрете грамофона, искам да сляза :)

А може би няма нищо лошо в това да смениш плочата... Стига да ти стиска. DJ-ите го правят непрекъснато, нали?