събота, 23 февруари 2008 г.

Вечер с Телониъс Мънк

Доживях края на поредния сезонен сън и посетих със замах и приятели добри два спонтанни, нетрадиционни, леко апокрифни и камерни джаз концерта. Първи беше оранжевият четвъртък в лилавия салон. Рядко се среща музика, в която да няма някакъв конфликт, въпрос или драма, или пък тежест. Обикновено ако слушам такава музика ми звучи плоска, безсмислена, сладникаво популярна или пък невзрачна. Но този път бяхме заляти само с някаква безкрайно позитивна история, и звучеше чудесно - може би защото беше на живо.

Второто беше във военния клуб, любимо завръщане към една от слабостите ми в джаза - биг бенд музиката. Немският посланик ми даде визитката си при най-странните обстоятелства евър. Отидох да му кажа, че там, където е седнал, е заето. Когато ми каза кой е и стана да си събира партакешите, така ме досрамя, че го запреследвах и му задуднах да се върне. Един вид - Come back, man, you're the German ambassador, you can sit where you want. Не харесвам преклонението пред авторитети, но в случая сгафих на дипломатическо ниво. Хрумна ми в отговор на неговата визитка да напиша на едно листче "Змеев. Некултурно аташе".

Когато пролетта предстои, и във въздуха има джаз... и човек се събужда, раздвижва, разкъсва пашкула, яхва колелото, освобождава се от излишните телесни мазнини...

Хвърч!

четвъртък, 21 февруари 2008 г.

Вдъхновение

Днес ми е абстрактно. Това сочи и icq лога ми с непознат номер:

(2/21/2008 1:43:00 PM)
nepoznat:
eho?
(4:37:55 PM) zmeev: ho:)
(4:39:08 PM) nepoznat: eo
(4:39:23 PM) zmeev: ohe

После ме обзе вдъхновение да си поиграя с думата. Излязоха новите състояния на:

Мъхновение.
Съхновение.
Изпръхновение.
Влъхновение.

Все добри нови думи. "Какво правиш?" "Мъхновявам се."

понеделник, 4 февруари 2008 г.

Просто сън

Сънувах, че съм специален агент по време на Втората Световна Война. Бях част от разследванията, които трябваше да уличат Хитлер (в съня ми беше жив) и генералите му в геноцид. Бяха предоставили на мен и екипа ми километри лента с кадри, заснети по време на сражения и в концентрационните лагери. Видях всички ужасни лица на войната - уплашените погледи на хората-скелети в лагерите, млади немски войници, смачкани от руски танкове, които настъпват към Берлин. Един от войниците викаше неистово за помощ, докато не падна прострелян. Събудих се със сериозна тежест в сърцето, както след всеки мой такъв кошмар. Явно двата важни филма, посветени на фашизма - "Обикновен фашизъм" и "Нюрнберг" - са оставили дълбока следа в подсъзнанието ми.

петък, 1 февруари 2008 г.

В едно изречение

Стоях там и гледах чистачката, която, приключила със своите задължения, беше вперила очи в екрана с движещите се фигури от сапунения сериал, толкова неподвижна, че останах поразен, но после забелязах, че поразяваща в случая беше не липсата на движение, а малката червена иконка в ъгъла на телевизора и това, че нямаше звук, както и онова, че чистачката, както се случва с много хора, споделящи нейната съдба, беше наета от фирмата понеже е глухоняма.