Случаи, в които самото придобиване на даден предмет го обезценява:
- когато не е бил важен обектът, а притежанието
- когато обектът носи радост за крайно време и после спира да носи радост
- когато обектът е абсолютно ненужен
Забележка: отказването от предмета не води непременно до облекчение от изхвърляне на нещо ненужно - често дори предизвиква чувство на липса. Това е в основата на трупането и задръстването с ненужни предмети.
Някои мечти не трябва да бъдат осъществявани изобщо. Превръщането на мечти в планове е като компресиране на wav в mp3 - става за сметка на качеството. Постигането на мечти почти винаги трябва да е спонтанно, за да доведе до желания резултат. Deus ex machina. Печалба от тотото, внезапно огромно наследство, женитба за богат човек. Внезапно богатство. Това що се отнася за материалните мечти, защото те са най-универсални.
Защо много хора по света мечтаят да имат повече пари или да имат предмет, за придобиването на който са им нужни пари?
вторник, 28 ноември 2006 г.
неделя, 26 ноември 2006 г.
The story behind the story
Отново вървя по любимия си маршрут - множество случайни завои по малки улички, воден единствено от някаква обща идея накъде всъщност отивам. Градът, който прекосявам, е като онези дебели кръгли колони за афиши, върху които има десетки залепени пластове, с прокъсани места, където може да се видят парченца плакати от предишни сезони и години. Десетилетия история са се напластявали, нови сгради са заменяли старите, улици са меняли облика си според прищявките на градското колективно съзнание.
Калната река на настоящия момент тече по централните булеварди. Хора, коли и истории, които сега са тук, а след едно мигване са заменени от следващите. Моментни наноси се задържат година-две, без никога да разберат дали късметът да останеш по-дълго означава щастие.
Когато вали, улиците отразяват вечерните светлини и те карат да спреш за момент, да се загледаш в сянката си и да се запиташ колко още време предстои да утъпкваш същия маршрут, каква част от настоящата картина съставляваш, колко видима ще е следата ти след пет, десет или повече години....
Има я и модерността във вид на квадратни горди стъклолики бабаити, присмиващи се на всичко преди тях. Най-вече на предишната модерност, онези също квадратни, но по старчески прегърбени бетонни учреждения, засрамени от времето и криещи своята нелепост, приютявайки стреснати бежанци, изповядващи миналото. Модерността е седемнайсет годишна красавица - нито тя има идея, нито ние се тревожим какво ще стане с привлекателността й след двадесет години.
На този фон, да бъдеш рицар на настоящето е предизвикателство, поставящо те винаги на ръба на анахронизма. Можеш да се присъединиш към коя да е група, обещаваща продължителна модерност - само за да разбереш след няколко години, че старите ти братя по чашка от ордена на баро-посещаващите или ловната дружинка на дискотечните свалячи, изведнъж са се превърнали в полу-плешиви чичковци с малък бизнес и семеен седан, увлечени в съвсем други игри, бележещи остатъка от живота им. Тогава те хваща яд, обличаш нещо черно и се появяваш сам в любимия клуб, и глупави тийнейджърки, които не те забавляват, те наобикалят като времеви лешояди.
И ако си мислиш, че има еликсир на градската младост, който да гарантира адекватността ти поне за времето, в което ще ти е интересно да плуваш в мътната река, знай едно - черното винаги ще е на мода. А ако някога наистина ти се е искало да направиш нещо различно, да сътвориш събитие, чиито вълнички да се превърнат в една от забележителните градски истории, разказвани от ърбън мъдреците след десетилетия... Е, в този бизнес всеки се спасява сам. Аз и моите безцветни приятели решихме да намерим свой начин. Затова избрахме малките улички, които говорят на друг език, всъщност на множество езици, пълни с екзотика и думи, които очакват да бъдат чути. Затова измислихме плана, който следваме и досега. И ако щеш вярвай, това ни промени завинаги.
Калната река на настоящия момент тече по централните булеварди. Хора, коли и истории, които сега са тук, а след едно мигване са заменени от следващите. Моментни наноси се задържат година-две, без никога да разберат дали късметът да останеш по-дълго означава щастие.
Когато вали, улиците отразяват вечерните светлини и те карат да спреш за момент, да се загледаш в сянката си и да се запиташ колко още време предстои да утъпкваш същия маршрут, каква част от настоящата картина съставляваш, колко видима ще е следата ти след пет, десет или повече години....
Има я и модерността във вид на квадратни горди стъклолики бабаити, присмиващи се на всичко преди тях. Най-вече на предишната модерност, онези също квадратни, но по старчески прегърбени бетонни учреждения, засрамени от времето и криещи своята нелепост, приютявайки стреснати бежанци, изповядващи миналото. Модерността е седемнайсет годишна красавица - нито тя има идея, нито ние се тревожим какво ще стане с привлекателността й след двадесет години.
На този фон, да бъдеш рицар на настоящето е предизвикателство, поставящо те винаги на ръба на анахронизма. Можеш да се присъединиш към коя да е група, обещаваща продължителна модерност - само за да разбереш след няколко години, че старите ти братя по чашка от ордена на баро-посещаващите или ловната дружинка на дискотечните свалячи, изведнъж са се превърнали в полу-плешиви чичковци с малък бизнес и семеен седан, увлечени в съвсем други игри, бележещи остатъка от живота им. Тогава те хваща яд, обличаш нещо черно и се появяваш сам в любимия клуб, и глупави тийнейджърки, които не те забавляват, те наобикалят като времеви лешояди.
И ако си мислиш, че има еликсир на градската младост, който да гарантира адекватността ти поне за времето, в което ще ти е интересно да плуваш в мътната река, знай едно - черното винаги ще е на мода. А ако някога наистина ти се е искало да направиш нещо различно, да сътвориш събитие, чиито вълнички да се превърнат в една от забележителните градски истории, разказвани от ърбън мъдреците след десетилетия... Е, в този бизнес всеки се спасява сам. Аз и моите безцветни приятели решихме да намерим свой начин. Затова избрахме малките улички, които говорят на друг език, всъщност на множество езици, пълни с екзотика и думи, които очакват да бъдат чути. Затова измислихме плана, който следваме и досега. И ако щеш вярвай, това ни промени завинаги.
събота, 18 ноември 2006 г.
Малка неистина
Преди два дни написах един текст, в който фигурираше малка неистина. Подготвих го за постване в блога. Запазих го като драфт. И днес открих, че е изчезнал - запазил съм дръжки. Може би е по-добре. В историята ставаше дума за Боби, който една сутрин се събудил в кофа за боклук, защото предната вечер бяхме препили с него и Марто, и Марто го щракнал с апаратчето за спомен. Но не й е сега времето на тази история - не е лоша, но е сутрешна, оптимистична, събуждащо-слънчево-жълта. И заради тази малка неистина, как всичко пропадна. Сега, под етикета на нощта, е време за други истории. В това време дори истината придобива разтеглена сянка.
понеделник, 13 ноември 2006 г.
Посред нощ
Истински мисли, истински преживявяния, истинско съдържание. Слънцето е от другата страна на Земята. Общо не-чувстване добре, дължащо се на нощна будност. Умората е наркотик, с който Змей Змеев прекалява често напоследък. Змеев, това съм аз. Змеев по малките Софийски улички, Змеев зад операта с фотоапарат в ръка. Змеев в парка с бележник в ръка. Рисуващ кучета с мек молив, докато есенното слънце се чупи под невъзможен ъгъл. Дълбоко убеждение, че не е достатъчно студено. Зимата се чувства най-добре, когато в 4:13 на 13 Ноември вдишаш дълбоко мъгливия въздух. Чувства се в средата на слънчевия сплит като малка синя точица. Добре, че не е по-голяма, защото е способна да изгаси слънцето в слънчевия сплит.
По-късно в Антим с Мащерка и Боби водим разговори над димящи чаши чай.
"Увереност, повече увереност. Увереността е урок, който се учи за цял живот."
"Това прозвуча като Светлина, повече светлина..."
"Не. По-малко светлина и повече увереност. Смелост, дори сами в тъмното."
Боби е толкова по-смел. Има един малък хартиен графит, в една от преките на Шишман. Гласи "Не на превръщането на живота в съдържание". Автор на високо мозъчното разсъждение е Боби. С него и Мащерка често ги дробим подобни. Обикновено в Антим. Да ви кажа, радвам се, че се завърнахме в Антим тази есен. Есента е по-поносима в любимо заведение. За нас е като явочна квартира на комунисти-партизани. Името е кодово, мястото - култово. Едноетажна тухлена къщичка като свърнеш по една от малките улички. Няма да казвам къде - кой партизанин си издава квартирата. Мирише малко на котки във вътрешното дворче, защото там кварталните котки се срещат да си лафят. Понякога шумно правят котета или се бият. Мащерка не обича котки и им дава грозни имена. Затова един от най-проскубаните котараци го е кръстила Муравей. Муравей яде най-много бой, супер смачкан от живота котарак е. Ако беше човек, щеше да събира тия фасовете, дето се въргалят недопушени по улиците. Също така си го представям без много зъби, сбръчкан и слаб. Не знам, готина история може да излезе от котарака Муравей. Само че идея си нямам какви мисли се въдят в главата на такъв чичак, дето събира недопушени фасове. Честно, предпочитам да не разбирам.
По-късно в Антим с Мащерка и Боби водим разговори над димящи чаши чай.
"Увереност, повече увереност. Увереността е урок, който се учи за цял живот."
"Това прозвуча като Светлина, повече светлина..."
"Не. По-малко светлина и повече увереност. Смелост, дори сами в тъмното."
Боби е толкова по-смел. Има един малък хартиен графит, в една от преките на Шишман. Гласи "Не на превръщането на живота в съдържание". Автор на високо мозъчното разсъждение е Боби. С него и Мащерка често ги дробим подобни. Обикновено в Антим. Да ви кажа, радвам се, че се завърнахме в Антим тази есен. Есента е по-поносима в любимо заведение. За нас е като явочна квартира на комунисти-партизани. Името е кодово, мястото - култово. Едноетажна тухлена къщичка като свърнеш по една от малките улички. Няма да казвам къде - кой партизанин си издава квартирата. Мирише малко на котки във вътрешното дворче, защото там кварталните котки се срещат да си лафят. Понякога шумно правят котета или се бият. Мащерка не обича котки и им дава грозни имена. Затова един от най-проскубаните котараци го е кръстила Муравей. Муравей яде най-много бой, супер смачкан от живота котарак е. Ако беше човек, щеше да събира тия фасовете, дето се въргалят недопушени по улиците. Също така си го представям без много зъби, сбръчкан и слаб. Не знам, готина история може да излезе от котарака Муравей. Само че идея си нямам какви мисли се въдят в главата на такъв чичак, дето събира недопушени фасове. Честно, предпочитам да не разбирам.
Абонамент за:
Публикации (Atom)