сряда, 15 август 2007 г.

Омраза и омраза в Лас Вегас

Вчера денят не се разви по най-добрия начин. Изпитвали ли сте някога силна омраза към някого, породена от извършена несправедливост?

Понякога чувствам омраза към лелката, която не се държи добре с мен в магазина, към кифлата в чейндж бюрото, която повдига пренебрежително вежди щом чува, че искам да обменя не-кръгла сума, към бюрократите, за които моето време не означава нищо. Омраза към системата, която облагодетелства тъпите и неспособните, но притежаващи съмнителни качества като хитрост и комбинативност.

Тук не е важно примрънването, а емоцията. В гореизброените случаи става дума за краткотрайна омраза, която е лесна за овладяване и не води до нищо. Дори като се скарам на някоя обслужваща лелка, това не може да се каже, че нея особено я тормози, а пък аз вентилирам омразата навън и всичко е наред. Тоест, аз не й вредя особено, защото хората като нея смятат хората като мен за луди - разбира се, какъв друг може да е човек, който очаква уважение и добро отношение в България?

Но съществува и по-опасна омраза, тази, която се предава като странна разклонена верига. Тази, която кара някого да ме мрази защото съм бял, или заради мястото, в което съм роден. Заради квартала, в който живея, училището, което съм завършил, заради убежденията ми или тези на родителите ми.

Мразят ме. Мразят и вас. Има хора, докарани до ръба на пълното отчаяние, които нямат друг изход, освен да ви мразят. Има момчета и момичета, чиито бащи са ги спуквали от бой вкъщи, и единственият начин да се съхранят, е да ви мразят. Има бедни, онеправдани, прости, изтеглили късата клечка на живота хора.

Понякога понасям тяхната омраза. Приемам, че това ще им донесе поне временно облекчение. Представям си я като капка мастиленочерна слуз, която пълзи из тялото ми и се загнездва в някой орган. Омразата убива.

Дали ще ви прозвучи хипарски, наивистично, незряло... Искам да ви помоля да се опитате да прекъснете веригата. Тоест, нека хорската омраза стига до вас и не продължава по-нататък. Опитайте се да понасяте различните. Дори чалгаджиите.

2 коментара:

nousha каза...

Добре :)

Стоян Христов каза...

Нямаш никакви проблеми, аз и без това тия хора ги игнорвам. Ние с тях живеем в различни вселени.