понеделник, 30 август 2010 г.

*

Туитване, блогване, влогване, ъпдейтване на фейсбук статуса, лайкване, шерване, свеж-ване, дигване, рейтване, тъмблр-ване, ъпдейтване на локацията във форскуеър, постване на най-слушаното в ласт.фм, ъпдейтване на скайп статуса, коментиране...

Сигурно не съм изброил и една трета от начините да заявиш присъствие онлайн. Колкото са повече, толкова по-обезценено е това, което всеки отделен човек има да каже. Един туит няма никакво значение. Точно както в реалния свят мислите на единия човек нямат никакво значение, докато не се поставят в контекст - кой е този един, защо е важен.

Виждал съм снимки, които само преди 10 години щяха да предизвикват възхитени ахвания, а днес предизвикват поглед, траещ около 1,7 секунди и натискане на "Next".

Дигитално отегчение. Neeeext!

събота, 28 август 2010 г.

За тези седем месеца...

... нищо кой знае какво не се случи :) .

Добре де, имаше случки, но корабчето продължи да си пътува във морето от неща.

Подушвам нова есен.

Всичките ми мисли са сведени до парчета от по 140 символа.

Изгубих способността си да разказвам истории, така че без истории тук повече.

***

И все пак... случи се един албум на Nasekomix, който ме подтикна да наруша мълчанието си предишният път, и който беше саундтрак на съкровени моменти. Един албум, който разказва всички истории.

Гледах ги на два пъти в Пловдив и веднъж в София. Те не заслужават суперлативи, защото суперлативи получават какви ли не групи и групички, какви ли не писателчета и драскачета, какви ли не концерти и шоуенца.

Тези музиканти заслужават хиперлативи. Гледайте ги следващия път, заслужава си.

***

Случи се и един Sonisphere фестивал, че и един Spirit Of Burgas. Всяко от тези събития си заслужаваше, за мен по-скоро по лични причини, а не толкова заради групите, които бяха.

UNKLE сътвориха магия.

И тази година пропуснах Park Live. Но отидох до мястото и спорих с най-отвратителния пътен полицай, пръкнал се на земята.

***
Regrets I had a few, but then again, too few to mention, хехехе.

And did we tell you the name of the game, boy
we call it Riding the Gravy Train.