В зараждането на изгрева, промени!
петък, 22 юни 2007 г.
вторник, 19 юни 2007 г.
Placebo - лекарството, което работи
Снощи Пласибо направиха втория си концерт в България. И добре го направиха.
Пласибо могат да бъдат лек за депресия, идващ в слушалките на персоналния ми плейър. Могат също и да ме карат да скачам и крещя. Точно тази комбинация от удоволствие, болка и пренаситен с досада цинизъм е най-големия магнит за мен в тази група.
Няколко неща се промениха от предишния път. Пласибо добавиха още един албум към колекцията си от откачени творения. Залата беше една идея по-добра, макар че нито НДК, нито някаква спортна зала са подходящи за такъв тип група. Трябва си специално място/места за 5 000-10 000 човека, само за концерти. Докато се построи такова място, ще ме е срам, че групи като INXS и Placebo трябва да блъскат в мръсни, скапани зали с лоша акустика.
Това, че Пласибо не могат да съберат стадион хора е въпрос на твърде много обстоятелства - например, че огромна част от слушащите ги са извън България (тук следва утопична визуализация как ако всички тези над 1 милион сравнително млади хора не бяха навън, нещата щяха да са по-различни, а концертите - по-посетени).
Всъщност имаше достатъчно публика, и не беше супер претъпкано. Много хора бяха в точното настроение, куфяха и се кефеха, пееха и участваха всячески. Бяха достатъчно, за да отсрамят останалите като мен, които седяхме малко по-отзад и просто попивахме вибрациите.
Концертът отново беше една емоция, някакво час и половиново смесено чувство. Брайън и Стефан бяха отпред на сцената и си поделяха фронтменството през определени периоди. Сменяха китари като за световно, нямам особена идея защо. Имаше много приятни електронни включвания - заподозрях една мацка за работата със семплера, но не съм сигурен. Видеото много го биваше - впечатлявам се от точно такива кадри, каквито бяха подбрали от групата - графити на Banksy, черно бели стари филми, изобщо някаква пънкария цареше по дисплеите.
Личното ми възприятие беше помрачено от някви обстоятелства, трябваше ми много време, за да се настроя, но към края Пласибо достигнаха и до мен. На същите обстоятелства отдавам и факта, че този път ми хареса една идея по-малко от първия им концерт в София. Това си е субективно, надявам се, че на повечето хора им е харесало.
Между другото, писна ми навсякъде да чета за сексуалността на членовете на групата. Вместо и аз да давам справка за това, ето ви седемте смъртни гряха според Пласибо. Имам само два, с което се класирам много по-добре от смъртните грехове според Библията. Да взема да стана Пласибианин.
7 deadly sins according to Placebo:
1_ Laziness
2_ Homophobia
3_ Racial Intolerance
4_ Parental Guidance Stickers
5_Violence
6_ Retro
7_Sobriety
/казано с мазен глас като от реклама на шампоан/ А ВИЕ кои смъртни грехове според Пласибо имате?
Пласибо могат да бъдат лек за депресия, идващ в слушалките на персоналния ми плейър. Могат също и да ме карат да скачам и крещя. Точно тази комбинация от удоволствие, болка и пренаситен с досада цинизъм е най-големия магнит за мен в тази група.
Няколко неща се промениха от предишния път. Пласибо добавиха още един албум към колекцията си от откачени творения. Залата беше една идея по-добра, макар че нито НДК, нито някаква спортна зала са подходящи за такъв тип група. Трябва си специално място/места за 5 000-10 000 човека, само за концерти. Докато се построи такова място, ще ме е срам, че групи като INXS и Placebo трябва да блъскат в мръсни, скапани зали с лоша акустика.
Това, че Пласибо не могат да съберат стадион хора е въпрос на твърде много обстоятелства - например, че огромна част от слушащите ги са извън България (тук следва утопична визуализация как ако всички тези над 1 милион сравнително млади хора не бяха навън, нещата щяха да са по-различни, а концертите - по-посетени).
Всъщност имаше достатъчно публика, и не беше супер претъпкано. Много хора бяха в точното настроение, куфяха и се кефеха, пееха и участваха всячески. Бяха достатъчно, за да отсрамят останалите като мен, които седяхме малко по-отзад и просто попивахме вибрациите.
Концертът отново беше една емоция, някакво час и половиново смесено чувство. Брайън и Стефан бяха отпред на сцената и си поделяха фронтменството през определени периоди. Сменяха китари като за световно, нямам особена идея защо. Имаше много приятни електронни включвания - заподозрях една мацка за работата със семплера, но не съм сигурен. Видеото много го биваше - впечатлявам се от точно такива кадри, каквито бяха подбрали от групата - графити на Banksy, черно бели стари филми, изобщо някаква пънкария цареше по дисплеите.
Личното ми възприятие беше помрачено от някви обстоятелства, трябваше ми много време, за да се настроя, но към края Пласибо достигнаха и до мен. На същите обстоятелства отдавам и факта, че този път ми хареса една идея по-малко от първия им концерт в София. Това си е субективно, надявам се, че на повечето хора им е харесало.
Между другото, писна ми навсякъде да чета за сексуалността на членовете на групата. Вместо и аз да давам справка за това, ето ви седемте смъртни гряха според Пласибо. Имам само два, с което се класирам много по-добре от смъртните грехове според Библията. Да взема да стана Пласибианин.
7 deadly sins according to Placebo:
1_ Laziness
2_ Homophobia
3_ Racial Intolerance
4_ Parental Guidance Stickers
5_Violence
6_ Retro
7_Sobriety
/казано с мазен глас като от реклама на шампоан/ А ВИЕ кои смъртни грехове според Пласибо имате?
вторник, 5 юни 2007 г.
Нещо и за Iron Maiden
Отидох сам на концерта на Iron Maiden в София. Наблюдавах внимателно всичко, което става. Изкефих се.
Малко са групите, които могат да съберат толкова фенове за един концерт у нас. По приблизителна преценка имаше около 35 000 човека. Металика събраха към 40 000 през 1999, което си е постижение за онова време, а другият 40 хиляден концерт беше на Depeche Mode миналото лято.
Не съм тотален метъл фен, но все пак смятам, че имаше много какво да се види. Такива големи групи могат да са за пример - как едни хора творят заедно толкова години и вече отдавна са постигнали "звезден" статус, и все пак продължават да се раздават изцяло. Ей сега си представих как някой от нашите велики и неземни изпълнители отива на концерт на Iron Maiden или сравнима по величие група, получава внезапно просветление, и се отшелва да гледа лами в Хималаите, защото не може да понесе факта, че никога няма да стане толкова добър.
Но това, което липсва на българските музиканти, си е тема за отделен пост. Далеч съм от мисълта да пръскам безсмислена омраза срещу тях, просто ми е тъпо, че нямаме и един нов музикант или група, поне една харизматична личност в последните 20 години.
А Iron Maiden бяха чудесни. Яки декори, осветление и шоу, а сценичното поведение на Брус и другите беше фантастично и затрогващо. Човече, когато се появи Еди, изкараха цял танк на сцената! Феновете, като изключим купищата зверски пияни хора, също бяха много на ниво. Сигурен съм, че групата се е накефила, както почти всички, които някога са правили концерт в България. Магията десетки хиляди хора да пеят в едно гърло е неописуема, затова спирам с опитите си да я опиша.
Магия и толкова!
Малко са групите, които могат да съберат толкова фенове за един концерт у нас. По приблизителна преценка имаше около 35 000 човека. Металика събраха към 40 000 през 1999, което си е постижение за онова време, а другият 40 хиляден концерт беше на Depeche Mode миналото лято.
Не съм тотален метъл фен, но все пак смятам, че имаше много какво да се види. Такива големи групи могат да са за пример - как едни хора творят заедно толкова години и вече отдавна са постигнали "звезден" статус, и все пак продължават да се раздават изцяло. Ей сега си представих как някой от нашите велики и неземни изпълнители отива на концерт на Iron Maiden или сравнима по величие група, получава внезапно просветление, и се отшелва да гледа лами в Хималаите, защото не може да понесе факта, че никога няма да стане толкова добър.
Но това, което липсва на българските музиканти, си е тема за отделен пост. Далеч съм от мисълта да пръскам безсмислена омраза срещу тях, просто ми е тъпо, че нямаме и един нов музикант или група, поне една харизматична личност в последните 20 години.
А Iron Maiden бяха чудесни. Яки декори, осветление и шоу, а сценичното поведение на Брус и другите беше фантастично и затрогващо. Човече, когато се появи Еди, изкараха цял танк на сцената! Феновете, като изключим купищата зверски пияни хора, също бяха много на ниво. Сигурен съм, че групата се е накефила, както почти всички, които някога са правили концерт в България. Магията десетки хиляди хора да пеят в едно гърло е неописуема, затова спирам с опитите си да я опиша.
Магия и толкова!
понеделник, 4 юни 2007 г.
Бележка над черта в понеделник
Рано сутрин в офиса, в първия ден от поредната лудешка седмица. Имам своите ритуали за вдъхновение. Отново ще променям света, ще подходя към работата с два пъти повече енергия, ще оправя това, което ме гложди, че не е свършено. Ще се усмихвам на сърдитите ми началства, които имат поводи да ме хокат. Ще ми е все едно за несъвършенствата на един несработил се екип, и вероятно куцото решение, което ще бъде приложено в опит да го сработят.
Оставям настрана всички поводи за депресия, и ви пожелавам качествено справяне със седмицата. Вижте, чуйте или прочетете нещо красиво, и се настройте по правилния начин. Успех!
Оставям настрана всички поводи за депресия, и ви пожелавам качествено справяне със седмицата. Вижте, чуйте или прочетете нещо красиво, и се настройте по правилния начин. Успех!
събота, 2 юни 2007 г.
За INXS
Реших, че първият ми злободневен, или поне пряко свързан с настоящето пост, ще бъде за концерта на INXS в София. Пиша го, докато впечатленията ми са още пресни.
Има едно усещане, което преследвам, когато отивам на концерт. То идва по различно време, в зависимост от изпълнителя, състоянието ми и качеството на музиката или шоуто. Понякога не идва. Става дума за пълното отпускане и сливане с общото излъчване на изпълнителите и публиката. Може би еуфория е най-близката дума. Може да е без много външни проявления (като на концерт с класическа музика, на който свирят Шостакович), или тотално куфеене и липса на мисъл - както на Placebo, Stereo MC's и някои електронни партита.
Днес еуфорията дойде, благодарение на следните фактори:
- INXS са невероятна банда с много живец, абсолютно уникални!
- чудесния нов фронтмен JD Fortune, към когото не изпитвам никакви предразсъдъци за това, че не е Майкъл Хътчънс
- много добро осветление
- приятна и всеотдайна заобикаляща ме публика
И въпреки следните фактори:
- кофти звук, за който гарантирано всички ще се оплакват... Така е - зала Фестивална е скапана за концерти.
- уникална нагъчканост заради смяната на мястото на събитието. Твърде малко хора за стадион, и хоп - организаторите смениха мястото. Не е заради времето, убеден съм. Вечерта беше перфектна за концерт на открито, но се събраха максимум 5000 човека, които щяха да изглеждат рехаво на стадион.
- Публиката не знаеше новите им парчета добре. Последният албум Switch не видях изобщо да се е разпространявал легално в България, наложи се да го дръпна от руснаците.
Като цяло, доста високите ми изисквания към групата се оправдаха на 150%. Еуфорията дойде, а малко след концерта вече започва да отшумява. Без да променят живота ми завинаги след този концерт, пичовете все пак направиха дяволски добро шоу. Да живеят INXS!
Има едно усещане, което преследвам, когато отивам на концерт. То идва по различно време, в зависимост от изпълнителя, състоянието ми и качеството на музиката или шоуто. Понякога не идва. Става дума за пълното отпускане и сливане с общото излъчване на изпълнителите и публиката. Може би еуфория е най-близката дума. Може да е без много външни проявления (като на концерт с класическа музика, на който свирят Шостакович), или тотално куфеене и липса на мисъл - както на Placebo, Stereo MC's и някои електронни партита.
Днес еуфорията дойде, благодарение на следните фактори:
- INXS са невероятна банда с много живец, абсолютно уникални!
- чудесния нов фронтмен JD Fortune, към когото не изпитвам никакви предразсъдъци за това, че не е Майкъл Хътчънс
- много добро осветление
- приятна и всеотдайна заобикаляща ме публика
И въпреки следните фактори:
- кофти звук, за който гарантирано всички ще се оплакват... Така е - зала Фестивална е скапана за концерти.
- уникална нагъчканост заради смяната на мястото на събитието. Твърде малко хора за стадион, и хоп - организаторите смениха мястото. Не е заради времето, убеден съм. Вечерта беше перфектна за концерт на открито, но се събраха максимум 5000 човека, които щяха да изглеждат рехаво на стадион.
- Публиката не знаеше новите им парчета добре. Последният албум Switch не видях изобщо да се е разпространявал легално в България, наложи се да го дръпна от руснаците.
Като цяло, доста високите ми изисквания към групата се оправдаха на 150%. Еуфорията дойде, а малко след концерта вече започва да отшумява. Без да променят живота ми завинаги след този концерт, пичовете все пак направиха дяволски добро шоу. Да живеят INXS!
Абонамент за:
Публикации (Atom)