Един вторник преди няколко месеца

ми се обади запъхтяна колеЖка (която не се свеня да наричам така), за да ми каже да не идвам този ден в офиса. Имало проверяващи от "Инспекция по труда" и началството не искало да се разбира, че сме толкова много хора, сбутани в толкова малко пространство. Досмеша ме и пожелах успех на инспекторите. Дано видят голяма част от колегите, до които не е достигнало обаждането и са се появили в тясното задушно пространство. Дано видят висящите контакти, разклатените бюра, старите столове и плътно затворените прозорци. Дано усетят, че зиме изборът е между смърт от задушаване и от студ, а лете сме принудени да дишаме зловонията на климатици, чиито отдушници никога не са почиствани, а филтрите никога не са сменяни.

Някъде тук е дефинирана границата, отвъд която лъсва истинската същност на привидното приятелство между българските работодатели и служители . Работодателите - със самочувствие на светци, които слагат хляба на масата на неблагодарния работник. Без да броят допълнителните часове, закъснелите заплати, Коледите без премии. Работниците - скатаващи от работа, теглещи една майна на всичко и всички и чакащи оправия.

Седя отстрани

и наблюдавам как някога перфектният екип аха-аха да се разпадне - като плод, който е започнал да загнива. Човекът, който играе ролята на съединителната тъкан в отбора никога не е готов за подобна промяна. Сборът от фактори е налице, който иска да търси причини - ще ги открие в изобилие.

"Когато не е счупено, не го поправяй", казват хора, нечували за износване на частите в един двигател. И днес е така - износените части задавят, закашлят, правят ритъма неравноделен и счупен.

Господин "супер-изпълнител" както обикновено пори вълните и не забелязва признаците на разпад около себе си. Госпожа "черногледа" държи всички останали в плен, обрисувайки им с най-големи подробности как нищо не е в ред. Госпожица "апатична" гледа маникюра си и не вдява. Господин "холерик" отсъства, но така или иначе работата на екипа не му е по вкуса. Всеки от хората в заседателната зала има своя причина да иска да е някъде другаде. Никой няма смелостта да погледне останалите в очите и да признае, че всичко е приключило.

Поне пет неща, които не са наред с Т****фикация

Неприемливо е слаба дума, но е неприемливо през 2010 да има услуга:

1. ...която е практически невъзможно да бъде измерена правилно и да се плати само това, което си използвал.

2. ...от която е практически невъзможно да се откажеш.

3. ...която дори да не ползваш, да заплащаш, заради зле планираната инфраструктура на фирмата, която я предлага

4. ...която плащаш на базата на минало потребление, а после идва изравнителна сметка, в която ако си надвнесъл, не можеш да си вземеш парите в брой, а може само да се използват за следващи сметки. (ами ако се откажеш? ако не живееш вече на същото място?)

5. ...която те кара да плащаш и парното на съседа, както и загубите на енергия по пътя към дома ти.

6. ... за която можеш да избереш фирмата, която да ти изчисли месечната сметка, но не и фирмата, която да ти достави услугата, защото има само една.


И това е само началото на списъка. Ако се чувствате авантюристи днес, бойкотирайте или осъдете Топлофикация!

R.I.P. на немеркантилния стремеж

Животът (в България) учи, че трябва да забравиш за всичко, което не може да ти донесе бърза материална печалба. Нравственост, морал и ценности (различни от ценни притежания) са думи от миналия век, от минала ера. Който загърби човешката си същност, умението да бъде състрадателен, да помага без користни задни мисли, бива приветстван и възнаграден. Който опита да отстоява безрезервното отдаване в името на кауза или хора, бива смятан за глупак, ограбван и низвергван.

Така е от години и, ако се съди по досегашното състояние на нещата, ще продължи да бъде така. Няма нужда от много повече думи.