В проливния дъжд минавам покрай банкомат и се сещам, че трябва да изтегля пари за срещата с хазаина. Машината излъчва примамливо бяло сияние, което помага да видя колко силно всъщност вали. Единствената друга светлина е на стотина метра - няколко оранжеви улични лампи и светофарът, който хвърля дълги отражения върху мокрото платно.
Притискам чадъра между врата и рамото си и прикривам набирането на пин кода. Става ми смешно задето го правя, знаейки, че няма никой наоколо. После си представям някакви камери, насочени от Злите Дигитални Карто-крадци с цел да ми вземат десетките левове от сметката.
Прибирам си портфейла и продължавам към мястото на срещата. Почти на спирката стигам до някакъв човек, който неопределено се завърта в моята посока.
"Извинявай, може ли да те питам нещо? Съжалявам, че точно тебе, но май няма много кой друг да попитам... " Якето му е скъсано на дясното рамо.
"Да, кажи?"
"Искам да си купя билет за да се прибера вкъщи, но не ми достигат точно 57 стотинки..."
Гледам го учудено. 57 стотинки? Мислех, че ще ме пита за някоя улица. И какви са тия билети по нощите - градският транспорт отдавна е по гаражите и депата. Физиономията ми се променя.
"Съжалявам. Не мога да ти помогна." Обръщам се и отминавам.
"Добре, приятна вечер." Чувам гласа му зад рамото си.
Усещам адреналиновия кик, който никога не закъснява. Твърде много подобни срещи са завършвали зле за мен. Този път нищо не се случва. Както винаги, анализирам: какъв е този човек, как е стигнал дотук. Най-вероятно дрога. Иначе не се сещам за добра причина да излезеш в такъв дъжд. Представям си колко е гадно да имаш такава физическа необходимост от вещество.
Представям си себе си на негово място. В началото всичко изглежда обещаващо, интелигентен съм, следвам, работя. След това, с напредване на времето, постепенно купонът се превръща в проблем. Изпадам от университета, в работата откриват, че крада от склада и ме изхвърлят.
Отдалечавам се от семейството си, като от време на време посещавам дома на майка ми, за да взема оттам каквото намеря, и каквото мога да продам. От дрехите са ми останали само едни дънки и якето, което скъсвам, докато бягам от едно ченге, което дори не ме гони. И така, тази вечер не издържам, просто трябва да изляза и да потърся пари за дозата. На улицата няма никой, ама тотално никой. По едно време виждам отгоре някакъв силует се задава. Спира на банкомата и тегли пари. Идва към мен. Какво прави сам по улиците, да го еба? Трябва да го питам за пари.
Нито за момент не трябва да мисля надменно за наркомана, който ме спира на улицата. Утре нещата може да се обърнат. Не искам да му дам пари не защото смятам, че съм повече от него, а защото ме е срам да спонсорирам зависимостта му. Но това ще му помогне ли да се откаже? Със сигурност не. Той ще намери пари и този път. Значи аз съм просто пречка по пътя му към поредната доза.
петък, 26 октомври 2007 г.
понеделник, 15 октомври 2007 г.
петък, 12 октомври 2007 г.
Syco file: We'll make great pets
Pery Farell е от яките психари. След първото разпадане на Jane's Addiction (1991), заедно с неколцина негоподобни създава групата Porno for Pyros. По това време (вече `92) в Ел Ей има яко страх и омраза, защото едни полицаи пребиват един черен моторист, и цялото афро население на града се вдига на така наречените LA Riots. Perry си седял във фотьойла, гледал телевизия, и по едно време се заскубал за лявата вежда, което му донесло прозрение за името на бандата.Едно успешно турне, и после албум през 1993. Очакванията от публиката са толкова невероятни, че за кратко се качва до номер 3 по продажби. Именно оттам е следната приказка:
"Децата са невинни. Тийнейджърите - шибани в главата. Възрастните са даже още по-шибани. Старите хора са като децата.
Ще има ли друга раса, да намине и да завземе контрола? Може би марсианците ще се справят по-добре от нас?
Ще бъдем страхотни домашни любимци.
Един приятел казва, че сме като динозаврите. Само че се прецакваме по-бързо, отколкото тях. Ще бъдем страхотни домашни любимци."
Това всъщност е текст на песен, но не ми се искаше да го форматирам като стихотворение. Можете да погледнете и клипа на Pets, но леко да не се изплашите от Perry.
сряда, 10 октомври 2007 г.
Нарцис: едно self-интервю
ЗЗ: Знаеш ли, само най-големите гъзове в историята са си правили self-интервю. Винсент Гало например...
Змеев: Кой? И забелязвам, че използваш цинични думи. Това някаква нова черта от имиджа ти ли е?
ЗЗ: Нека се разберем кой задава въпросите - аз. Освен това тук мога да си позволя да пиша каквото си искам.
Змеев: Окей, пич. Стреляй.
ЗЗ: Знаеш ли, четенето на блога ти напоследък е като да прокараш стиропор по стар "Москвич". Правил ли си го някога?
Змеев: Четенето на блога ли?
ЗЗ: Много умно. Та - на какво се дължи тази тегавост?
Змеев: Напоследък много работя, пич. Или всъщност...
ЗЗ: Седиш в твоя алуминиево-ламинатен офис и правиш змейското си Д по-дебело. Знам. Кажи ми за блога, ето, да си представим, че това е обикновено интервю в някоя маргинална кабеларка. Аз съм напориста репортерка с наднормено тегло и те питам - как започна този блог?
Змеев: Блогът стартира преди 11 месеца с една идея, която постепенно се видоизмени. Първоначалната мисъл беше да има 90 към 10 процента фикция и реалност. Но напоследък тук всичко е една голяма авто-рефлексия. Иначе казано, плочата се върти след записа и се чува само шлюп-шлюп-шлюп с 33 оборота в минута. Или 133.
ЗЗ: Значи еволюцията на този блог е от фикция към реалност?
Змеев: И наричаш това еволюция? Какво по дяволите й има на фикцията? Ето, пиша под псевдоним например...
ЗЗ: Да, уцели следващия ми въпрос. Защо?
Змеев: Защото си мислех, че дава особено голяма свобода. И дава, в зависимост от това, което искаш да кажеш. Например, ако говориш за посредствеността или идеализма по принцип, можеш да се кръстиш както искаш. Но ако описваш как си пръднал, хората, на които им е замирисало, ще те разпознаят. А ти не искаш това. Ето, толкова е просто. Макар и списвано от един човек (?), това е място за разказване на истории, за оставяне на следи и вплитане на загадки. За тези, на които им се занимава.
ЗЗ: Но все пак има промяна.
Змеев: Не може да няма. За почти година мисленето на един блогър се променя. За този период на няколко пъти решаваш да се откажеш и после продължаваш. Такива са правилата. Има и хора, които не продължават, или се връщат към блога си след време, революционно променени, тоест, когато са готови за това.
ЗЗ: Имаше някакво заглавичкване с дизайна по едно време. Обичаш чушлетата ли?
Змеев: Това е чудесен пример как на човек му се предоставя възможност да яхне вълната, но той я оставя да отмине. Случва се навсякъде около нас. В свободното си време можеш да научиш много неща, ако имаш самоинициатива. Неща, които да те направят конкурентноспособен и самостоятелен. После седмици наред четеш "Блогосферата" и се почесваш. След това решаваш, че можеш да пишеш съвети за блогване. Те се провалят, защото не си достатъчно технически грамотен. Свиваш рамене и продължаваш. Чушките са компромис, нещо като междинна фаза, люто чистилище.
ЗЗ: Мрън-мрън-мрън. Направи нещо по въпроса!
Змеев: Опитвам се. Ето, сега планирам малко промени в личен план - по-малко работа, повече хайку, релакс и ароматерапия. Ще чета книги, подходящи за досадна отличничка - Мураками, Орхан Памук.
ЗЗ: Ще разкриеш ли някога тайнствената си самоличност?
Змеев: Не и преди да достигна съвършенството.
ЗЗ: Е, на прав път си.
Змеев: Благодаря. Сериозно, мислех си, че ще мога да се освободя от границите като Змеев. Естествено, оказа се, че границите се намират в мен самия.
ЗЗ: О, вече звучиш като Коелю или по-лошо, като манекенка, чела Коелю. Не мога да повярвам! Бъди малко по-куул, по дяволите! Проваляш интервюто!
Змеев: Cool people suck. Цената на куул е твърде висока напоследък, и нямам предвид кинтите.
ЗЗ: Значи приключих с теб. Все пак благодаря, че се съгласи на това интервю. Всъщност щом не си куул, защо го направи?
Змеев: За да не работя.
Змеев: Кой? И забелязвам, че използваш цинични думи. Това някаква нова черта от имиджа ти ли е?
ЗЗ: Нека се разберем кой задава въпросите - аз. Освен това тук мога да си позволя да пиша каквото си искам.
Змеев: Окей, пич. Стреляй.
ЗЗ: Знаеш ли, четенето на блога ти напоследък е като да прокараш стиропор по стар "Москвич". Правил ли си го някога?
Змеев: Четенето на блога ли?
ЗЗ: Много умно. Та - на какво се дължи тази тегавост?
Змеев: Напоследък много работя, пич. Или всъщност...
ЗЗ: Седиш в твоя алуминиево-ламинатен офис и правиш змейското си Д по-дебело. Знам. Кажи ми за блога, ето, да си представим, че това е обикновено интервю в някоя маргинална кабеларка. Аз съм напориста репортерка с наднормено тегло и те питам - как започна този блог?
Змеев: Блогът стартира преди 11 месеца с една идея, която постепенно се видоизмени. Първоначалната мисъл беше да има 90 към 10 процента фикция и реалност. Но напоследък тук всичко е една голяма авто-рефлексия. Иначе казано, плочата се върти след записа и се чува само шлюп-шлюп-шлюп с 33 оборота в минута. Или 133.
ЗЗ: Значи еволюцията на този блог е от фикция към реалност?
Змеев: И наричаш това еволюция? Какво по дяволите й има на фикцията? Ето, пиша под псевдоним например...
ЗЗ: Да, уцели следващия ми въпрос. Защо?
Змеев: Защото си мислех, че дава особено голяма свобода. И дава, в зависимост от това, което искаш да кажеш. Например, ако говориш за посредствеността или идеализма по принцип, можеш да се кръстиш както искаш. Но ако описваш как си пръднал, хората, на които им е замирисало, ще те разпознаят. А ти не искаш това. Ето, толкова е просто. Макар и списвано от един човек (?), това е място за разказване на истории, за оставяне на следи и вплитане на загадки. За тези, на които им се занимава.
ЗЗ: Но все пак има промяна.
Змеев: Не може да няма. За почти година мисленето на един блогър се променя. За този период на няколко пъти решаваш да се откажеш и после продължаваш. Такива са правилата. Има и хора, които не продължават, или се връщат към блога си след време, революционно променени, тоест, когато са готови за това.
ЗЗ: Имаше някакво заглавичкване с дизайна по едно време. Обичаш чушлетата ли?
Змеев: Това е чудесен пример как на човек му се предоставя възможност да яхне вълната, но той я оставя да отмине. Случва се навсякъде около нас. В свободното си време можеш да научиш много неща, ако имаш самоинициатива. Неща, които да те направят конкурентноспособен и самостоятелен. После седмици наред четеш "Блогосферата" и се почесваш. След това решаваш, че можеш да пишеш съвети за блогване. Те се провалят, защото не си достатъчно технически грамотен. Свиваш рамене и продължаваш. Чушките са компромис, нещо като междинна фаза, люто чистилище.
ЗЗ: Мрън-мрън-мрън. Направи нещо по въпроса!
Змеев: Опитвам се. Ето, сега планирам малко промени в личен план - по-малко работа, повече хайку, релакс и ароматерапия. Ще чета книги, подходящи за досадна отличничка - Мураками, Орхан Памук.
ЗЗ: Ще разкриеш ли някога тайнствената си самоличност?
Змеев: Не и преди да достигна съвършенството.
ЗЗ: Е, на прав път си.
Змеев: Благодаря. Сериозно, мислех си, че ще мога да се освободя от границите като Змеев. Естествено, оказа се, че границите се намират в мен самия.
ЗЗ: О, вече звучиш като Коелю или по-лошо, като манекенка, чела Коелю. Не мога да повярвам! Бъди малко по-куул, по дяволите! Проваляш интервюто!
Змеев: Cool people suck. Цената на куул е твърде висока напоследък, и нямам предвид кинтите.
ЗЗ: Значи приключих с теб. Все пак благодаря, че се съгласи на това интервю. Всъщност щом не си куул, защо го направи?
Змеев: За да не работя.
петък, 5 октомври 2007 г.
Баналности от истинския свят
Всеки има таксиджийска история
Неслучайно в "Теория на конспирацията" главният герой - параноик, е таксиметров шофьор. Един такъв със светнали очи ми обясни днес, че светофарите нарочно се пускат да светят червено, за да се изгаря повече бензин и шофьорите да плащат повече. Друг един каза, че за да няма задръствания, трябва да направят бензина 10 лв. литъра. Напомни ми за чудесното Bombing for peace is like fucking for virginity.
Всеки има учителска теория
Докато стоях пред кабинета на данъчните лели, открих причината, която кара тези симпатични жени на средна възраст да не бързат да ме обслужат, да ми говорят на "ти", да ми се подиграват, че съм зле с математиката, защото имам грешка в декларацията, и да излизат в "технологична почивка" между 15 и 15:20, като преди това са обсъдили пред мен "Петя какво го роди".
Причината е, че заплатите им са ниски. Следователно нямат мотивация да работят. Да направим заплатите им 1000 лв. След това да им дадем да разберат, че ако не обслужват качествено, ще бъдат уволнени. Мисълта, че имат какво да губят е чудесен мотиватор. Да направим това първо с учителите, а после и с всички останали.
И накрая, нещо от света на буквалистите
The Deer Hunter:
Неслучайно в "Теория на конспирацията" главният герой - параноик, е таксиметров шофьор. Един такъв със светнали очи ми обясни днес, че светофарите нарочно се пускат да светят червено, за да се изгаря повече бензин и шофьорите да плащат повече. Друг един каза, че за да няма задръствания, трябва да направят бензина 10 лв. литъра. Напомни ми за чудесното Bombing for peace is like fucking for virginity.
Всеки има учителска теория
Докато стоях пред кабинета на данъчните лели, открих причината, която кара тези симпатични жени на средна възраст да не бързат да ме обслужат, да ми говорят на "ти", да ми се подиграват, че съм зле с математиката, защото имам грешка в декларацията, и да излизат в "технологична почивка" между 15 и 15:20, като преди това са обсъдили пред мен "Петя какво го роди".
Причината е, че заплатите им са ниски. Следователно нямат мотивация да работят. Да направим заплатите им 1000 лв. След това да им дадем да разберат, че ако не обслужват качествено, ще бъдат уволнени. Мисълта, че имат какво да губят е чудесен мотиватор. Да направим това първо с учителите, а после и с всички останали.
И накрая, нещо от света на буквалистите
The Deer Hunter:
Абонамент за:
Публикации (Atom)