вторник, 20 ноември 2007 г.

Мета-палачинко-физика

Къде отиде идеализмът при палачинките? Големият лош свят настоява да сме реалисти. Да се храним с полуфабрикати и готови храни. Бързината на приготвяне и изяждане е най-важна. Но винаги съм смятал, че ако метна една полуготова храна за две минути в микровълновата, това в най-добрия случай я прави полувкусна.

Затова отричам супермаркетните палачинки. Реалистите може да спорят, че не става дума за нищо повече от брашно, яйца, мляко и щипка сол. Но всъщност палачинките са като снежинките - няма две еднакви! Независимо колко се пъне човек да забърка винаги една и съща смес, ако ще с реторти и аламбици да прилага златното сечение в пропорциите - всеки път е различно.

Машинните заводски палачинки не се интересуват никак от разнообразието. Вкусът им също е машинен и заводски. При тях е постигната незавидната унификация на посредствеността - всичко има еднакъв недобър вкус. Ето защо не се стремя да оптимизирам технологично палачинките. Подхождам с творческо намигване и приветствам хаоса. Нека се сипе брашното и ронят черупките по пода, нека таванът помни неуспешните опити за обръщане!

И все пак, палачинките глождят аналитичния ум. Той иска да ги обуздае, да ги звездопреброи и опише една по една в голямата класифицираща книга на палачинството. Но нима можеш да приготвиш една и съща палачинка два пъти? Също толкова, колкото можеш и дя я изядеш два пъти (в някои случаи този факт е тъжен).

Ех, това анти-дзен желание да подчиним всичко на правилата. Ако си правех тай чи-то по-редовно, сигурно щях да се отърся от тези мисли, но сега не ми остава друго, освен да споделя класифициращите си наброски.

1. Идеалната палачинка е колкото се може по-тънка. Толкова, че неволно да вземеш две или три от чинията (удобно извинение да изядеш повече).

2. Идеалната палачинка е светла, почти бяла, със златисти зони от едната страна и кафяви петънца от другата.

3. Идеалната палачинка споделя човешката мечта за летене, затова трябва да се обърне във въздуха.

4. Идеалната палачинка не бива да е купена, или по инструкции от Интернет - също като любовта, рецепта няма.

5. Идеалната палачинка трябва е споделена с подходящите хора.

сряда, 14 ноември 2007 г.

Период на полуразпад

Някакъв глас в главата ми обикновено ми казва да не спирам да поемам ангажиментите, за които ме търсят хората, дори да са най-безумното или нелепо или трудно изпълнимо с наличните ресурси нещо. Казва ми също да ставам, когато съм паднал и да продължавам, когато съм по средата на пътя, или пък когато предстои да се удавя на края на Дунава. Приема дзен форма и ми казва да оставя нещата на самотек, когато сметне, че е най-правилно. И да си спирам телефона, когато моментът е критичен.

Смахнатият глас е виновен за много добри и лоши неща в живота ми, като например, че все още подхождам към света с ненужна наивност (което е и добро и лошо).

Но днес прекали, затова му казвам Fuck you, глас!

понеделник, 12 ноември 2007 г.

Syco file 2: Ian Brown


Няколко важни момента в живота на Иън Браун:

"You're a star. You're an actor. Be a singer" - към Браун от неговия идол - соул легендата Джино Уошингтън.

"King Monkey" - към Браун от барабаниста Матю Прийст.

"Godlike Genius" - награда от списанието NME.

"I Still Love You" - бележка за Браун от неговия съмишленик и съ-музикант в Stone Roses - Джон Скуайър.

По случайност Иън Браун е станал толкова известен, че тези думи да са публично достъпни. Иначе вероятно животът на всеки от нас може да бъде описан по този начин.

И едно видео, в което са важни думите на песента. За любителите на странно изглеждащи колела и/или акростих:

сряда, 7 ноември 2007 г.

Малко впечатления

В последната седмица бях на два концерта - на Deep Purple и Chick Corea + Bela Fleck. Общото между двете събития като че ли се изчерпва с моето присъствие и добрия звук.

За Пърпъл това много ме учуди предвид скапаната зала. Когато гледахме INXS пак във Фестивална, звукът правеше абсолютно каквото си иска. Сега ми се видя, че са облицовали отвътре залата с някакви плоскости подобни на гипсокартон, които поемаха звука и отнемаха реверберациите. Иначе Пърпъл са чудесни, и всички почитатели в България няма да спрат да ги обичат само защото Гилън вече не може да пее. За човек с неговото диво минало е цяло чудо, че изобщо е тръгнал на турне на 60 години.

А на Chick Corea & Bela Fleck беше много интересно, всъщност доста по-интересно. Но какво съм тръгнал да сравнявам рок с джаз концерт. Двамата пускаха страхотни лафове, например:

Чик: Имам един съвет към вас. Ако имате мобилни телефони... какво говоря, вие не можете да дишате без мобилни телефони... Та ако ги носите и трябва да се обадите, или да получите обаждане, направете го! Иначе може да пропуснете някоя много добра сделка...
/тук залата се хили/
А фотоапарати имате ли? А, донесли сте. Добре. Ако ви се снима, снимайте колкото ви душа иска! Само един фотографски съвет - ако оставите светкавицата включена, обещавам ви, на снимката ще излезе само темето на човека пред вас...

Тук Бела Флек взима своя микрофон и казва: Ех, искаше ми се да съм си взел телефона и апарата....

А Чик си бърка в джоба на дънките и си вади мобилния, разглежда го комично дълго време и после си го прибира.

Симпатяги. И понеже посъветваха публиката да се отпусне максимално, след първото парче някои хора започнаха хамалски да се провикват, че едни сини прожектори им пречели. Супер смях! Мисля, че БНТ-то на културата беше довлякло прожекторите, защото заснемаха концерта. Тези светлини бяха насочени право към очите на хората, адски дразнещо.

Естествено, никой не ги загаси. Но песен по-късно се чу женски глас, който изкрещя: Turn of the stupid blue lights! We've had enough already!

Беше българка, пролича си по акцента. Брутално... само дето не каза the fucking blue lights. И тогава Бела каза: Не им харесва синьото... пък на нас ни казаха, че придавало хубав тон на кожата...

И сините прожектори угаснаха.