Напоследък всичко е доста странно по чисто офлайн причини, които в момента нямат място тук. Наруших един от новите си принципи за чести ъпдейти на блога. Наистина това е първият момент от миналия постинг насам, в който имам време да помисля за следващ. Натъкнах се на мой текст, препубликуван като отзив в сайта на Jazz FM радио и съм много поласкан. Като оставим настрана факта, че "Змеев" е всичко друго, но не и преса:) Щото там пише "отзиви в пресата" или нещо такова. Много ми се вдигна рейтинга оттогава:). Замислих се дали да не стана преса.
-->
За момент се усещам абсолютно сам на земята и тотално отчужден от всичко. Малко в стил Албер Камю. Такива моменти обикновено са измамни, трябва да изчаквам да отмине, и после да блогна за него:). Чувството е като да те убоде тъпа игла в "сърдечната" област. Под въздействието на алкохол съм, това също.
Стоя пред решетчестата ограда на един строеж и мисля за напълно непознатите хора, в чиято компания съм прекарал вечерта. Те с нищо не се различават от 90% от обкръжението ми. Колеги, познати, море от лица и имена, сред които има и островчета на приятност, признавам, но морето все пак е огромно. Ако си в Китай и си едно на милион, има хиляда и триста човека, които са точно като теб.
Това значи шест или седем човека в България, които са абсолютно като мен, седят пред дълбок строежов ров и се чудят за живота. При това ако си припиша уникалност едно на милион. Ами ако съм по-стереотипен? Двайсет змея вече седят на двайсет строежа, гледат жълтите багери с големи надписи Caterpillar и не знаят нищо за това как да употребят живота си за мирни цели.
После в слушалките започва fix you на Coldplay и с клатушкаща се походка се отправям надолу по улицата. Отварям кока-колата и разопаковам сникърса. Сега най-важното е да се приведа в нормален вид, преди следващите хора, с които ще говоря да усетят, че има нещо нередно.
петък, 27 юли 2007 г.
петък, 20 юли 2007 г.
След Ал Жеро и Джордж Бенсън хората могат да летят
Седя с кафе и кроасан и се опитвам да намеря подходящите думи за снощния концерт. Страхувам се, че такива не са измислени, а учителите по този неизвестен език ни преподадоха само един урок, който ще ни остане за цял живот, и после си заминаха.
Знаейки, че те не гледат, ще прибягна до българския. Но как да пишеш за тяхната музика на български, английски или френски? Все едно да се опиташ да опишеш нещо, което не изглежда, не звучи и няма вкус на нищо познато досега. Или усещане, което преминава през теб за частица от секундата, но носи дъх на друга вселена и остава в крайчеца на възприятието като аромата на маточина в лятна нощ, някъде в планината.
Хей, журналисти! Опишете това! Аз не мога.
Какво да ви говоря за препълнената зала или за перфектния звук, за силата на тези двамата и топлината на посрещането им.
Всъщност има какво да се каже. От появяването си на сцената Ал Жеро беше като тотем с непонятна енергия. Малък и стар, едновременно човек и добър властелин на души, умове и сърца. Надявам се по силата на нещо неземно Ал да е безсмъртен, защото той е от онези, които като се тегли чертата, правят света по-добър. Не бива да губим Ал Жеро... помислих си го, докато го гледах. Движеше се сякаш тялото го боли, но продължаваше да дава и да дава още от бездънния си кладенец със светлина.
А Бенсън... той очарова с друго. Всяка песен, която правеше, беше по-добра и наелектризираща от предишната, а когато си мислехме, че е достигнал върха си, отново отиваше по-далеч. Между изпълненията му почти нямаше паузи, а желанието да аплодират се натрупваше в хората, докато се превърна в желание да експлодират.
Двамата заедно изпълниха няколко парчета от Givin' it up, оставяйки всички в залата много повече от щастливи. Харесвам този албум, но се оказа, че било възможно песните от него да звучат и още по-добре - на живо, с бенда, с присъствието, с атмосферата. И с това, което Ал и Джордж правят по неповторим начин - омагьосващо себераздаване.
Бенсън е хладен като априлски дъжд, а Жеро - топъл като лятна привечер. И ако можех да запазя усещането за по-дълго, щях да стана по-добър човек. Казвам ви, този концерт имаше силата да го направи. Дадоха ни щастие извън всичко, за една малка вечност, продължила около два часа.
А днес отлетяха за следващото място и следващата зала.
Знаейки, че те не гледат, ще прибягна до българския. Но как да пишеш за тяхната музика на български, английски или френски? Все едно да се опиташ да опишеш нещо, което не изглежда, не звучи и няма вкус на нищо познато досега. Или усещане, което преминава през теб за частица от секундата, но носи дъх на друга вселена и остава в крайчеца на възприятието като аромата на маточина в лятна нощ, някъде в планината.
Хей, журналисти! Опишете това! Аз не мога.
Какво да ви говоря за препълнената зала или за перфектния звук, за силата на тези двамата и топлината на посрещането им.
Всъщност има какво да се каже. От появяването си на сцената Ал Жеро беше като тотем с непонятна енергия. Малък и стар, едновременно човек и добър властелин на души, умове и сърца. Надявам се по силата на нещо неземно Ал да е безсмъртен, защото той е от онези, които като се тегли чертата, правят света по-добър. Не бива да губим Ал Жеро... помислих си го, докато го гледах. Движеше се сякаш тялото го боли, но продължаваше да дава и да дава още от бездънния си кладенец със светлина.
А Бенсън... той очарова с друго. Всяка песен, която правеше, беше по-добра и наелектризираща от предишната, а когато си мислехме, че е достигнал върха си, отново отиваше по-далеч. Между изпълненията му почти нямаше паузи, а желанието да аплодират се натрупваше в хората, докато се превърна в желание да експлодират.
Двамата заедно изпълниха няколко парчета от Givin' it up, оставяйки всички в залата много повече от щастливи. Харесвам този албум, но се оказа, че било възможно песните от него да звучат и още по-добре - на живо, с бенда, с присъствието, с атмосферата. И с това, което Ал и Джордж правят по неповторим начин - омагьосващо себераздаване.
Бенсън е хладен като априлски дъжд, а Жеро - топъл като лятна привечер. И ако можех да запазя усещането за по-дълго, щях да стана по-добър човек. Казвам ви, този концерт имаше силата да го направи. Дадоха ни щастие извън всичко, за една малка вечност, продължила около два часа.
А днес отлетяха за следващото място и следващата зала.
четвъртък, 19 юли 2007 г.
Ал Жеро и Джордж Бенсън са в София
Тъкмо се чудех с какво днешният ден е по-различен от последните няколко, заети с неуморно центрофугиране, и се сетих за концерта на Ал Жеро и Джордж Бенсън. Надявам се да сте намерили начин да се сдобиете с билет - бяха адски скъпи този път, но според мен си заслужават всяка стотинка. Ако сте фенове, разбира се.
Забавлявах се да гледам това видео за албума Givin' it up, защото по времето, когато е правено (през есента на 2006), двамата общо са имали 13 награди Грами, а към настоящия момент са 15. Добре изпълняват петилетката момчетата.
Не че степента на легендарност се измерва в награди Грами. Жеро и Бенсън са абсолютно от друг свят, но някак успяват земно и приятелски да те запалят по хубавите неща в живота. Действат като топла шоколадова напитка в мързелив летен следобед. Направо ми се струва, че като приключат днес в Зала 1, в София ще има 2000 повече усмихнати хора, а светът ще е по-красив и бял някак.
Или може би това за белотата не е уместно, да не се приеме като някакъв намек. Между другото, винаги съм смятал, че черните хора имат по-различно усещане за музиката, което в много случаи ги прави великолепни музиканти.
Както и да е. За тези двамата все още не е измислен подходящ суперлатив. Тази вечер ще има магия, и аз ще се омагьосам с удоволствие.
Забавлявах се да гледам това видео за албума Givin' it up, защото по времето, когато е правено (през есента на 2006), двамата общо са имали 13 награди Грами, а към настоящия момент са 15. Добре изпълняват петилетката момчетата.
Не че степента на легендарност се измерва в награди Грами. Жеро и Бенсън са абсолютно от друг свят, но някак успяват земно и приятелски да те запалят по хубавите неща в живота. Действат като топла шоколадова напитка в мързелив летен следобед. Направо ми се струва, че като приключат днес в Зала 1, в София ще има 2000 повече усмихнати хора, а светът ще е по-красив и бял някак.
Или може би това за белотата не е уместно, да не се приеме като някакъв намек. Между другото, винаги съм смятал, че черните хора имат по-различно усещане за музиката, което в много случаи ги прави великолепни музиканти.
Както и да е. За тези двамата все още не е измислен подходящ суперлатив. Тази вечер ще има магия, и аз ще се омагьосам с удоволствие.
петък, 13 юли 2007 г.
Добрият блог: съдържанието
Онзи ден ми писна на шапката, каквато нямам. Оказа се, че и двете промени, които направих в блога си, не работят както искам. Това оформи в главата ми следното златно правило - законът на законите по отношение на блоговете:
Не приемайте съвети за кода на блога си от технически неграмотни хора!
Ще продължа да ровя за интересни парчета код, но каквото намеря, ще си го пробвам на блога тихомълком, и чак като се докаже, че работи, тогава ще пиша за него. Опитът сочи, че така е по-добре.
Бях на път да прекратя изцяло поредицата текстчета за блоговете, но после се сетих, че тези постове водят началото си от усещанията ми като "потребител на блогове", тоест като болезнено пристрастен читател. В тези усещания взаимодействието със съответния блог отстъпва по важност на съдържанието, което ми се предлага.
Нямам намерение да определям някакви правила, сакън не! Когато пишете блог правила за съдържанието няма, тоест ако още не знаете, спокойно можете да плескате несвързани сюрреалистични текстове, стига да ви допада. Проблемът с тези неща, е че обикновено авторите им си остават и единствени читатели.
Така че ето някои насоки, перспективи, параметри и особености на доброто писане според мен.
1. Собствен стил.
Много хора казват, че трябва да пишете кратко, за да имате успех, че в днешния алиениран свят понятието attention-span обозначава адски кратък период от време, че читателите искат предварително сдъвкана и изплюта информация, списък с чертички или номерца, които се възприемат лесно.
Мога да пробвам да задраскам всяка втора дума в горното изречение, за да докарам нужната краткост.
Много казват, трябва пишете за имате, че днешния свят attention-span адски период
време, читателите предварително и информация, с или, които възприемат.
Според мен е много по-важно авторът да има собствен стил и да пише интересно. Стилът не е нещо, което е дадено по природа - той се гради, а хоросанът с който се гради се нарича редактиране. Когато напиша нещо имам непреодолимото желание да го публикувам на мига, но вместо това си правя труда да го прочета няколко хиляди пъти и да махна всичко излишно.
А какво по дяволите значи да има собствен стил и да пише интересно? Не питайте мен, вижте хората, при чиито блогове се връщате често, независимо за какво пишат. Субективно е.
2. Оригинално съдържание срещу вече прочетено другаде.
Не обичам когато една тема циркулира из много блогове за дълъг период от време. Като се замисля, не ме кефи и за кратък период. Така блоговете се доближават до вестниците, които отдавна не чета. Ако някога сте имали възможността да разгърнете повече от два различни всекидневника в един ден, ще видите, че всички пишат за едно и също. Мегадосадно.
Ефектът "Блогосфера" е тогава, когато в много блогове, събрани на едно място, темите са едни и същи (може и да е RSS четецът ви, но ефектът RSS четец не звучи). Затова не се натискам да съм част от каквито и да е планети и списъци с блогове. Би ме издразнило ако с някой сме решили да напишем едно и също.
3. Целия трафик на света срещу точните хора.
Ще задам един отговор - кое е по важно: да ме четат 20 качествени по моите критерии хора, с които си бих пил виното, или 1200 тъпаци, игнориентини и мизерабли? Всички знаем какво привлича най-много трафик в Интернет. И ако всички се стремим към повече посещения на всяка цена, то тогава тук трябваше да има порно разказчета с крадени от други сайтове снимки.
Винаги съм предпочитал нещата, насочени към отбрана публика, независимото кино, музиката извън основния поток (я, как звучало мейнстрийм на български).
Снобско? Може би. Но отвън има цял един свят, за който не подозирам. Свят на маршрутни таксиджии, които в колата на колега си събуват обувките и осмърдяват всичко. Свят на мамещи валутни сарафи с шкембета, изградени от кюфтета и малки чантички с пари през рамо. Свят на плешиви сводници, каращи рено лагуна.
Честно, предпочитам да не знам за този свят, наречете ме сноб ако трябва.
следва продължение...
Не приемайте съвети за кода на блога си от технически неграмотни хора!
Ще продължа да ровя за интересни парчета код, но каквото намеря, ще си го пробвам на блога тихомълком, и чак като се докаже, че работи, тогава ще пиша за него. Опитът сочи, че така е по-добре.
Бях на път да прекратя изцяло поредицата текстчета за блоговете, но после се сетих, че тези постове водят началото си от усещанията ми като "потребител на блогове", тоест като болезнено пристрастен читател. В тези усещания взаимодействието със съответния блог отстъпва по важност на съдържанието, което ми се предлага.
Нямам намерение да определям някакви правила, сакън не! Когато пишете блог правила за съдържанието няма, тоест ако още не знаете, спокойно можете да плескате несвързани сюрреалистични текстове, стига да ви допада. Проблемът с тези неща, е че обикновено авторите им си остават и единствени читатели.
Така че ето някои насоки, перспективи, параметри и особености на доброто писане според мен.
1. Собствен стил.
Много хора казват, че трябва да пишете кратко, за да имате успех, че в днешния алиениран свят понятието attention-span обозначава адски кратък период от време, че читателите искат предварително сдъвкана и изплюта информация, списък с чертички или номерца, които се възприемат лесно.
Мога да пробвам да задраскам всяка втора дума в горното изречение, за да докарам нужната краткост.
Много казват, трябва пишете за имате, че днешния свят attention-span адски период
време, читателите предварително и информация, с или, които възприемат.
Според мен е много по-важно авторът да има собствен стил и да пише интересно. Стилът не е нещо, което е дадено по природа - той се гради, а хоросанът с който се гради се нарича редактиране. Когато напиша нещо имам непреодолимото желание да го публикувам на мига, но вместо това си правя труда да го прочета няколко хиляди пъти и да махна всичко излишно.
А какво по дяволите значи да има собствен стил и да пише интересно? Не питайте мен, вижте хората, при чиито блогове се връщате често, независимо за какво пишат. Субективно е.
2. Оригинално съдържание срещу вече прочетено другаде.
Не обичам когато една тема циркулира из много блогове за дълъг период от време. Като се замисля, не ме кефи и за кратък период. Така блоговете се доближават до вестниците, които отдавна не чета. Ако някога сте имали възможността да разгърнете повече от два различни всекидневника в един ден, ще видите, че всички пишат за едно и също. Мегадосадно.
Ефектът "Блогосфера" е тогава, когато в много блогове, събрани на едно място, темите са едни и същи (може и да е RSS четецът ви, но ефектът RSS четец не звучи). Затова не се натискам да съм част от каквито и да е планети и списъци с блогове. Би ме издразнило ако с някой сме решили да напишем едно и също.
3. Целия трафик на света срещу точните хора.
Ще задам един отговор - кое е по важно: да ме четат 20 качествени по моите критерии хора, с които си бих пил виното, или 1200 тъпаци, игнориентини и мизерабли? Всички знаем какво привлича най-много трафик в Интернет. И ако всички се стремим към повече посещения на всяка цена, то тогава тук трябваше да има порно разказчета с крадени от други сайтове снимки.
Винаги съм предпочитал нещата, насочени към отбрана публика, независимото кино, музиката извън основния поток (я, как звучало мейнстрийм на български).
Снобско? Може би. Но отвън има цял един свят, за който не подозирам. Свят на маршрутни таксиджии, които в колата на колега си събуват обувките и осмърдяват всичко. Свят на мамещи валутни сарафи с шкембета, изградени от кюфтета и малки чантички с пари през рамо. Свят на плешиви сводници, каращи рено лагуна.
Честно, предпочитам да не знам за този свят, наречете ме сноб ако трябва.
следва продължение...
четвъртък, 12 юли 2007 г.
Още малко за концерта пред театъра
Една нощ и няколко часа след концерта пред Народния театър, все още се чувствам страхотно като си го спомня.
Имаше много хора, според мен около 2000 защото само седящите места бяха 600, а наоколо беше много наблъскано. Самият концерт беше страшно приятен. По едно време заваля и се скрихме под едно дърво, а хората разтвориха чадъри и скриха сцената. Виждах само крайче от белия костюм на диригента Максим Ешкенази. Той се справи страхотно, говореше между произведенията и пускаше готини майтапи.
Съкратиха програмата заради дъжда. Много ми се щеше да чуя темата от "Междузвездни войни", но не знам дали са я направили, защото трябваше да изчезвам в един момент. Но хванах зарята и топовните гърмежи в девет и половина. Беше фамозно! Никой не е съчетавал класически концерт на открито с дъжд и фойерверки. Беше добра награда за публиката, за това, че никой не си тръгна.
Диригентът по едно време каза, че в дъното на цялото спонсорство на концерта (освен банката спонсор) е само един човек - един горд българин. А това, че хората останаха, ми припомни, че има нещо ужасно стоическо в нашия народ, и малко тъжно. Веднъж дошли на площада, ще изтърпим и дъжд, и вятър, ако и земетресение имаше, щяхме да останем, и мога да се обзаложа, че оркестърът щеше да продължи да свири.
Това ни прави особени, но не непременно специални. Защото ако има толкова любители на класическата музика, какво ще им струва да отделят 5 лева веднъж на два месеца и да отидат на концерт в зала България например? За безплатен концерт на открито всеки е готов да се завтече, докато в останалото време невероятни музиканти свирят пред празни зали и се чувстват мизерно.
Все пак, да не ме разберете погрешно - публиката пред театъра ми направи много добро впечатление - приятни физиономии и хора, които не се страхуват да ги понамокри. Също така ми допадна непринудената атмосфера, понякога като на рок концерт - с бурни овации, които в зала България биха получили съскане от "класическите бабички" (те си заслужават отделен пост).
Беше необикновена лятна вечер. На двеста метра огромни машини изчукваха бъдещото софийско метро. А шепа хора пред театъра направиха града ни наистина красив - дори само за час и половина.
Имаше много хора, според мен около 2000 защото само седящите места бяха 600, а наоколо беше много наблъскано. Самият концерт беше страшно приятен. По едно време заваля и се скрихме под едно дърво, а хората разтвориха чадъри и скриха сцената. Виждах само крайче от белия костюм на диригента Максим Ешкенази. Той се справи страхотно, говореше между произведенията и пускаше готини майтапи.
Съкратиха програмата заради дъжда. Много ми се щеше да чуя темата от "Междузвездни войни", но не знам дали са я направили, защото трябваше да изчезвам в един момент. Но хванах зарята и топовните гърмежи в девет и половина. Беше фамозно! Никой не е съчетавал класически концерт на открито с дъжд и фойерверки. Беше добра награда за публиката, за това, че никой не си тръгна.
Диригентът по едно време каза, че в дъното на цялото спонсорство на концерта (освен банката спонсор) е само един човек - един горд българин. А това, че хората останаха, ми припомни, че има нещо ужасно стоическо в нашия народ, и малко тъжно. Веднъж дошли на площада, ще изтърпим и дъжд, и вятър, ако и земетресение имаше, щяхме да останем, и мога да се обзаложа, че оркестърът щеше да продължи да свири.
Това ни прави особени, но не непременно специални. Защото ако има толкова любители на класическата музика, какво ще им струва да отделят 5 лева веднъж на два месеца и да отидат на концерт в зала България например? За безплатен концерт на открито всеки е готов да се завтече, докато в останалото време невероятни музиканти свирят пред празни зали и се чувстват мизерно.
Все пак, да не ме разберете погрешно - публиката пред театъра ми направи много добро впечатление - приятни физиономии и хора, които не се страхуват да ги понамокри. Също така ми допадна непринудената атмосфера, понякога като на рок концерт - с бурни овации, които в зала България биха получили съскане от "класическите бабички" (те си заслужават отделен пост).
Беше необикновена лятна вечер. На двеста метра огромни машини изчукваха бъдещото софийско метро. А шепа хора пред театъра направиха града ни наистина красив - дори само за час и половина.
сряда, 11 юли 2007 г.
Междузвездни войни под звездите
Тръпки ме побиват щом чуя музиката от "Междузвездни войни", а днес едни приятни хора ще я свирят под открито небе - в градинката пред Народния театър - и аз ще ходя да ги слушам.
Очаквам концертът да е невероятен, защото знам на какво е способен Веско Ешкенази с цигулката - може да разплаче интелектуалка от 200 метра разстояние. Ще му помага и лятната филхармония, на която много й приляга да се казва така и да свири през лятото. Ще направят някои от по-добрите парчета на Гершуин, а освен това в програмата ще има Брамс, Вивалди, Сен-Санс и други от същата компания. Да не споменавам музиката от Индиана Джоунс, Хари Грънчаря и Извънземното. То аз може и да не я споменавам, но пък те ще я изсвирят.
Според прес-съобщението, което видях днес в дневник, "На финала ще звучат камбани, топовни залпове и ще има заря."
Какво да ви кажа - класика!
Очаквам концертът да е невероятен, защото знам на какво е способен Веско Ешкенази с цигулката - може да разплаче интелектуалка от 200 метра разстояние. Ще му помага и лятната филхармония, на която много й приляга да се казва така и да свири през лятото. Ще направят някои от по-добрите парчета на Гершуин, а освен това в програмата ще има Брамс, Вивалди, Сен-Санс и други от същата компания. Да не споменавам музиката от Индиана Джоунс, Хари Грънчаря и Извънземното. То аз може и да не я споменавам, но пък те ще я изсвирят.
Според прес-съобщението, което видях днес в дневник, "На финала ще звучат камбани, топовни залпове и ще има заря."
Какво да ви кажа - класика!
вторник, 10 юли 2007 г.
Математици-композитори
Нямах много време да се ровя за блого-подобрения напоследък. За сметка на това попаднах на The lifehouse method – странен проект на Pete Townshend от The Who.
Пийт е отишъл доста далеч в музикалните експерименти, и заедно с няколко умни програмисти създал софтуер, който прави “музикален портрет” на потребителя според това, което качи. Необходимите съставки са част от гласа ви, снимка, която ви изразява добре според вас, звук, който ви харесва и ритъм, който можете да изкликате с мишката. Софтуерът не включва нищо от това, което качите в самото парче – т.е. няма да чуете гласа си. Информацията на входа се кодира и разбърква, а резултатът може да е тотална какафония, или пък годна за слушане композиция.
В моя случай се получи нещо което би било достоен саундтрак за някоя сцена във фантастичен филм, в която героят - робот - полудява и тича неистово сред полуразрушен антиутопичен пейзаж.
Пийт е отишъл доста далеч в музикалните експерименти, и заедно с няколко умни програмисти създал софтуер, който прави “музикален портрет” на потребителя според това, което качи. Необходимите съставки са част от гласа ви, снимка, която ви изразява добре според вас, звук, който ви харесва и ритъм, който можете да изкликате с мишката. Софтуерът не включва нищо от това, което качите в самото парче – т.е. няма да чуете гласа си. Информацията на входа се кодира и разбърква, а резултатът може да е тотална какафония, или пък годна за слушане композиция.
В моя случай се получи нещо което би било достоен саундтрак за някоя сцена във фантастичен филм, в която героят - робот - полудява и тича неистово сред полуразрушен антиутопичен пейзаж.
петък, 6 юли 2007 г.
Как да разпознаем добрия блог - първият поглед.
Сред смайващото количество статии за оптимизация на блогове, повечето повтарят едно и също. Дали има защо, или просто ми губят времето?
Вярвам, че качеството е нещо, което всеки от нас може да познае, когато го види или усети. Един блог въздейства по много начини, но първото впечатление е особено важно, и няма да изненадам никого като кажа, че то е визуално. Виждаме цветовете, организацията на страницата и начина за навигация, някоя особеност на дизайна, върху която авторът е преценил, че трябва да акцентира, шрифтовете.
Съвети за тези основни елементи можете да прочетете на много места в Интернет. И знаете ли, повечето от тези страници не спазват правилата, които дават. Говорят за изчистен дизайн, а са отрупани с рекламни банери, защото искат да спечелят пари от посещението ми. Убеждават ме, че трябва да съм кратък, а изброяват 25, 50 или 100 трика за оптимизация. И повечето се имат за абсолютни гурута в тази област.
Аз ще започна от твърдението, че
собственият ми блог има да извърви още много път, докато стане такъв, какъвто бих ви препоръчал да направите своя.
Ето примери:
1. Шаблонът (Template): Ползвам един от стандартните шаблони в blogger. Искам да променя това, като дори си създам собствен темплейт. Пожелайте ми успех!
2. Цветовете: Жълтото отстрани сто процента е отблъснало много готини хора, които бих искал да са ми читатели; Непременно трябва да променя цветовата схема, докарвайки я до нещо лесно за четене и приятно за окото. Погледнете само гадния фон на коментарите...
3. Линковете към собствените постинги: В някои от любимите ми блогове, линковете към постингите са "умни", тоест дават идея за съдържанието. Този постинг на Антония http://dni.li/2007/07/05/mtelrant2/ е пример за добра организация. Домейн, дата и идея за съдържанието на постинга в самия линк към него. В момента моите перманентни линкове (permalinks) не отговарят на това изискване - а то е важно!
4. Навигацията: Да имаш добра навигация е толкова лесно, а толкова много блогове - включително този - нямат такава. За мен добра навигация означава да е очевидно как се стига от текста, който чета в момента, до предишния, следващия и най-актуалния, както и до определен текст, на който знам само датата или заглавието или пък за какво е ставало въпрос. Бонус би било да може се стига лесно до важните за мен неща в Интернет...
Мога да продължа и още. Не съм нито дизайнер, нито web гуру, така че много от простичките подобрения, за които тези така мъдри статии говорят, ми идват доста трудни. Освен това да не забравяме, че съществуват много различни blog engines (платформи за блогване е може би преводът), за които тези настройки се правят по различен начин.
Утре този блог ще осъмне променен според поне едно от горните предписания, ще разкажа и как точно е станало. Ако мога да дам един малко по-абстрактен съвет накрая, то той би бил - не се страхувайте да правите чести промени и подобрения! Не говоря за пълен редизайн на два месеца, а за премахване на малките несъвършенства, с които понякога сме склонни да се примирим. С тях след време се свиква, но не разчитайте читателите ви да са толкова търпеливи. Точно тези недостатъци придават на някои блогове усещане за ръбатост и недоизгладеност и дразнят окото. А ние не искаме да дразним окото, нали?
Вярвам, че качеството е нещо, което всеки от нас може да познае, когато го види или усети. Един блог въздейства по много начини, но първото впечатление е особено важно, и няма да изненадам никого като кажа, че то е визуално. Виждаме цветовете, организацията на страницата и начина за навигация, някоя особеност на дизайна, върху която авторът е преценил, че трябва да акцентира, шрифтовете.
Съвети за тези основни елементи можете да прочетете на много места в Интернет. И знаете ли, повечето от тези страници не спазват правилата, които дават. Говорят за изчистен дизайн, а са отрупани с рекламни банери, защото искат да спечелят пари от посещението ми. Убеждават ме, че трябва да съм кратък, а изброяват 25, 50 или 100 трика за оптимизация. И повечето се имат за абсолютни гурута в тази област.
Аз ще започна от твърдението, че
собственият ми блог има да извърви още много път, докато стане такъв, какъвто бих ви препоръчал да направите своя.
Ето примери:
1. Шаблонът (Template): Ползвам един от стандартните шаблони в blogger. Искам да променя това, като дори си създам собствен темплейт. Пожелайте ми успех!
2. Цветовете: Жълтото отстрани сто процента е отблъснало много готини хора, които бих искал да са ми читатели; Непременно трябва да променя цветовата схема, докарвайки я до нещо лесно за четене и приятно за окото. Погледнете само гадния фон на коментарите...
3. Линковете към собствените постинги: В някои от любимите ми блогове, линковете към постингите са "умни", тоест дават идея за съдържанието. Този постинг на Антония http://dni.li/2007/07/05/mtelrant2/ е пример за добра организация. Домейн, дата и идея за съдържанието на постинга в самия линк към него. В момента моите перманентни линкове (permalinks) не отговарят на това изискване - а то е важно!
4. Навигацията: Да имаш добра навигация е толкова лесно, а толкова много блогове - включително този - нямат такава. За мен добра навигация означава да е очевидно как се стига от текста, който чета в момента, до предишния, следващия и най-актуалния, както и до определен текст, на който знам само датата или заглавието или пък за какво е ставало въпрос. Бонус би било да може се стига лесно до важните за мен неща в Интернет...
Мога да продължа и още. Не съм нито дизайнер, нито web гуру, така че много от простичките подобрения, за които тези така мъдри статии говорят, ми идват доста трудни. Освен това да не забравяме, че съществуват много различни blog engines (платформи за блогване е може би преводът), за които тези настройки се правят по различен начин.
Утре този блог ще осъмне променен според поне едно от горните предписания, ще разкажа и как точно е станало. Ако мога да дам един малко по-абстрактен съвет накрая, то той би бил - не се страхувайте да правите чести промени и подобрения! Не говоря за пълен редизайн на два месеца, а за премахване на малките несъвършенства, с които понякога сме склонни да се примирим. С тях след време се свиква, но не разчитайте читателите ви да са толкова търпеливи. Точно тези недостатъци придават на някои блогове усещане за ръбатост и недоизгладеност и дразнят окото. А ние не искаме да дразним окото, нали?
четвъртък, 5 юли 2007 г.
Кой блог е добър?
Nousha правилно отбеляза, че преди да пиша за това как да направим блога си по-добър, първо трябва да дам определение на понятието добър блог. И тук започна моето блъскане на главата, четене на купища сайтове и блогове, които повече ме разсеяха отколкото да дадат смислена идея.
Истината е, че съм малко против твърдите дефиниции, защото ограничават. Определенията поставят рамки, и имат навика да се отнасят лошо към всичко извън тези рамки. Затова каквито и съвети да видите тук, имайте предвид, че нарушаването на правилата понякога е по-добро от спазването им. Това са само насоки.
Ако започна да размахвам пръст и да обяснявам кой блог е добър, нормалната реакция на всеки вероятно би била "този за какъв се мисли, че е тръгнал да дава оценки?". Това би било моята реакция ако видя някой блогър да пише, че блогът ми не е добър например.
Нямам намерение да давам оценки. Приемам почти всеки блог за изначално добър. Но все пак не чета де що има блог по земята - значи нещо ме кара да отсявам и да се връщам при определени хора. И това не са непременно тези които ми харесват най-много. Понякога има момент на манипулация - блогъри, които ме дразнят, успяват да привлекат вниманието ми трайно. Наред с това съществуват и тези, чиито блогове откровено харесвам и нямам търпение да видя следващия им постинг.
Затова ето определението ми за добър блог:
- Блог, към който точните читатели се връщат често и четат с удоволствие
- Блог, който носи удовлетворение за автора си.
Истината е, че съм малко против твърдите дефиниции, защото ограничават. Определенията поставят рамки, и имат навика да се отнасят лошо към всичко извън тези рамки. Затова каквито и съвети да видите тук, имайте предвид, че нарушаването на правилата понякога е по-добро от спазването им. Това са само насоки.
Ако започна да размахвам пръст и да обяснявам кой блог е добър, нормалната реакция на всеки вероятно би била "този за какъв се мисли, че е тръгнал да дава оценки?". Това би било моята реакция ако видя някой блогър да пише, че блогът ми не е добър например.
Нямам намерение да давам оценки. Приемам почти всеки блог за изначално добър. Но все пак не чета де що има блог по земята - значи нещо ме кара да отсявам и да се връщам при определени хора. И това не са непременно тези които ми харесват най-много. Понякога има момент на манипулация - блогъри, които ме дразнят, успяват да привлекат вниманието ми трайно. Наред с това съществуват и тези, чиито блогове откровено харесвам и нямам търпение да видя следващия им постинг.
Затова ето определението ми за добър блог:
- Блог, към който точните читатели се връщат често и четат с удоволствие
- Блог, който носи удовлетворение за автора си.
сряда, 4 юли 2007 г.
За блоговете 1: отправна точка
Най-важното нещо за един блог е да има стил.
Най-важното нещо за един блог е авторът да знае кой е.
Най-важното нещо за един блог е честото обновяване.
Най-важното нещо за един блог е...
И това може да продължава още дълго. Кое е най-важно за една вкусна супа - продуктите или подправките, когато знаем, че без едно от двете тя вече няма да е вкусна? Да спретнем скромна древнокитайска класификация на супата. Тя бива:
- На прах, ставаща готова за 5 минути: Блогове с дизайн по шаблон в масови блог-хостинг сайтове. Блогове, в които можеш да обновяваш лесно, дори от телефона си за секунди.
- Сготвена от експерти по супите: Специализирани блогове - за екология, икономика, корпоративни и на всякакви специфични теми.
- Направена от каквото има в хладилника на всеки от нас: Лични блогове.
- Продаваща се на хиляди хора: Блогове, които печелят от читателите си.
- Поднесена лично и само за най-близките ни: Блогове, четени от много тесен кръг хора.
Този списък също може да продължава. Едва ли може да се обобщи как трябва да започне един блог, независимо от вида му. Корпоративните блогове например обикновено се намират на сайта на самата компания и се стараят да изразяват и допълват нейния стил. Докато за хората, които създават личен блог, невинаги е ясно с каква цел започват. И не казвам, че трябва да бъде - насърчавам всеки да създаде свой блог, без значение какви пречки или лични задръжки има. Някъде по пътя могат да бъдат определени истинските идеи, които всъщност си заслужават да им посветим блога си, истинските съставки на собствената ни супа, която е уникална и носи отпечатъка на нашите офлайн личности. В този ред на мисли, тази серия текстове ще бъде насочена към хора, желаещи да направят личния си блог по-добър.
Когато започваме, не трябва да ни спира нито едно от правилата, формулирани в началото. Това са просто насоки за различни аспекти на блогването.
Няма нужда да имате добър стил, за да създадете свой блог.
Няма нужда да знаете кой сте.
Няма нужда да обновявате често.
Но пък помага!
Ако в началото не разполагаме с всички елементи, може да ги придобием с течение на времето. (Като, ъм, продукти за супа? Добре де, оставям супената метафора на мира).
Най-важното нещо за един блог е авторът да знае кой е.
Най-важното нещо за един блог е честото обновяване.
Най-важното нещо за един блог е...
И това може да продължава още дълго. Кое е най-важно за една вкусна супа - продуктите или подправките, когато знаем, че без едно от двете тя вече няма да е вкусна? Да спретнем скромна древнокитайска класификация на супата. Тя бива:
- На прах, ставаща готова за 5 минути: Блогове с дизайн по шаблон в масови блог-хостинг сайтове. Блогове, в които можеш да обновяваш лесно, дори от телефона си за секунди.
- Сготвена от експерти по супите: Специализирани блогове - за екология, икономика, корпоративни и на всякакви специфични теми.
- Направена от каквото има в хладилника на всеки от нас: Лични блогове.
- Продаваща се на хиляди хора: Блогове, които печелят от читателите си.
- Поднесена лично и само за най-близките ни: Блогове, четени от много тесен кръг хора.
Този списък също може да продължава. Едва ли може да се обобщи как трябва да започне един блог, независимо от вида му. Корпоративните блогове например обикновено се намират на сайта на самата компания и се стараят да изразяват и допълват нейния стил. Докато за хората, които създават личен блог, невинаги е ясно с каква цел започват. И не казвам, че трябва да бъде - насърчавам всеки да създаде свой блог, без значение какви пречки или лични задръжки има. Някъде по пътя могат да бъдат определени истинските идеи, които всъщност си заслужават да им посветим блога си, истинските съставки на собствената ни супа, която е уникална и носи отпечатъка на нашите офлайн личности. В този ред на мисли, тази серия текстове ще бъде насочена към хора, желаещи да направят личния си блог по-добър.
Когато започваме, не трябва да ни спира нито едно от правилата, формулирани в началото. Това са просто насоки за различни аспекти на блогването.
Няма нужда да имате добър стил, за да създадете свой блог.
Няма нужда да знаете кой сте.
Няма нужда да обновявате често.
Но пък помага!
Ако в началото не разполагаме с всички елементи, може да ги придобием с течение на времето. (Като, ъм, продукти за супа? Добре де, оставям супената метафора на мира).
Ярко лято със З.
Алекс спомена за скромната ми теза, че прекомерното четене на чужди блогове води до проблеми в твоя собствен. Ще ми се да я доразвия и прерасна (хубав глагол, неупотребяван така преди) в серийка от текстове. Нещото, което ме провокира в най-голяма степен беше зърването на една леля в нечий блог, която работела като "blog consultant". Прозрението, че има хора, които си вадят хляба и imac-a от консултиране за чужди блогове, направо ме изуми.
Отдавна се чудя как точно да мина freelance и едновременно с това да нямам финансови грижи. Измислих - искам да съм консултант по блогове! Разбира се, това щеше да е много по-лесно, ако вече бях доказал се блогър с хиляди верни читатели, които да оценяват моите умения. Защото сега спокойно мога да кажа на някого - ако се чудиш какво да правиш с блога си, питай Пейо (не познавам Пейо и може би на него няма да му е интересно да го питат - това е само пример). Знам и кого да кажа да не пита, за да не получи неприятно грешна представа.
Не съм известен блогър. Но нека ви кажа нещо - най-знаещите и кадърни спортни журналисти не печелят от спортни залагания. Може би веднъж на високосна година, колкото да останат все така зарибени в заблудата си, че теоретичното знание може да се приложи на практика едно към едно.
Убеден съм, че знам почти всичко необходимо за един блог да е успешен. Ще споделя това знание, за да положа основите на тази вярна аудитория, която ще е готова някой ден да ме препоръча на приятели или непознати, желаещи да имат успешни блогове. Едновременно с това ще опитам да следвам собствените си съвети, което ще даде нагледно инфо за потенциалните резултати.
Все пак не смятам да изоставям блога си такъв, какъвто беше досега. Надявам се малкото хора, които по някакъв начин са привлечени от това място, да останат. Благодаря!
Отдавна се чудя как точно да мина freelance и едновременно с това да нямам финансови грижи. Измислих - искам да съм консултант по блогове! Разбира се, това щеше да е много по-лесно, ако вече бях доказал се блогър с хиляди верни читатели, които да оценяват моите умения. Защото сега спокойно мога да кажа на някого - ако се чудиш какво да правиш с блога си, питай Пейо (не познавам Пейо и може би на него няма да му е интересно да го питат - това е само пример). Знам и кого да кажа да не пита, за да не получи неприятно грешна представа.
Не съм известен блогър. Но нека ви кажа нещо - най-знаещите и кадърни спортни журналисти не печелят от спортни залагания. Може би веднъж на високосна година, колкото да останат все така зарибени в заблудата си, че теоретичното знание може да се приложи на практика едно към едно.
Убеден съм, че знам почти всичко необходимо за един блог да е успешен. Ще споделя това знание, за да положа основите на тази вярна аудитория, която ще е готова някой ден да ме препоръча на приятели или непознати, желаещи да имат успешни блогове. Едновременно с това ще опитам да следвам собствените си съвети, което ще даде нагледно инфо за потенциалните резултати.
Все пак не смятам да изоставям блога си такъв, какъвто беше досега. Надявам се малкото хора, които по някакъв начин са привлечени от това място, да останат. Благодаря!
неделя, 1 юли 2007 г.
Древнокитайска класификация на животните
Животните биват:
- Принадлежащи на Императора
- Балсамирани
- Обучени
- Прасета сукалчета
- Русалки
- Великолепни животни
- Изгубили се кучета
- Включени в настоящата класификация
- Треперещи като обезумели
- Неизброими
- Нарисувани с фина четчица от камилска вълна
- Други
- Такива, които току що са счупили цветна ваза и
- Приличащи на мухи, когато ги гледаме отдалеч
- Принадлежащи на Императора
- Балсамирани
- Обучени
- Прасета сукалчета
- Русалки
- Великолепни животни
- Изгубили се кучета
- Включени в настоящата класификация
- Треперещи като обезумели
- Неизброими
- Нарисувани с фина четчица от камилска вълна
- Други
- Такива, които току що са счупили цветна ваза и
- Приличащи на мухи, когато ги гледаме отдалеч
Абонамент за:
Публикации (Atom)