Условности във виртуалния свят

Блогърски питанки:

- Този постинг сега за какво го пиша, като ще е интересен само за мен?
Я да го оставя като чернова и никога да не види бял свят.

- Ама не съм писал от около месец!
Веднага ще им напиша извинение и нищо съдържателно, пълнеж някакъв.

- Нищо чудно, че Technorati рейтингът ми е 1.
А да, уж не се борех за рейтинг.

- Ама как да знам изобщо, че някой ме чете?
Няма как да знам.

- Ами Google Analytics?
Разбира се, четат ме господин "висящи тавани за дума и снимки", госпожица "columbia мъжки якета" и кака "кака действа отрова за мишки на кученца".

Топ 3: Противодействие на есента

1. Анимационно филмче, което да казва недвусмислено, че светът е добър, а злодеите си получават заслуженото
2. Червено вино от не-евтин тип в романтична или приятелска компания; или компанията без вино, няма значение
3. Пътуване наблизо или надалеч, с цел откъсване и припомняне, че другите места те правят по-истински


P.s.:Извинявам се на Нуша и Владо, че забавих коментарите им толкова много - не съм припарвал до блога от няколко дни. Наистина напоследък реалността не предразполага.

P.p.s.: Блогът на Владо е много интересен. Блогът на Нуша също:)

Бележки: за blogger, правописъка и домейните

Преглеждах стари чернови и попаднах на нещо, което нямаше да публикувам, но сега реших да изтупам от праха:

В последните няколко дни разбрах, че не трябва да се захващам да давам съвети за нещо, което не разбирам наистина добре. А blogger средата не е от най-логичните неща. Много се дразня, че тук не мога да правя лесно най-простички работи, а трябва да се ровя като ненормален за късчето знание, което невинаги работи в моя случай.

Открих, че най-голямата услуга, която мога да направя за блога си, е още утре да дам 15-тина кинта за домейн и още малко за хостинг, и да се изнеса от blogger. И ще го направя.

Това отново стана актуално, когато ръгнах няколко червени чушки в блога. Зарових се в странно изглеждащия blogger код и махах какъвто успея елемент от темата, докато се получи почти задоволителна изчистеност.

Същността на промяната на темата беше всъщност "хакване" на темата, което стана причина за поредното ми раздразнение. Нямам желание да изучавам тънкостите на blogger, защото ми се струва, че колкото и добър специалист по blogger да стана, това няма да ми даде свободата да си направя всичко както искам.

-->
Всеки има критерии, според които отсява блоговете, които чете от тези, които подминава. Интересува ме до каква степен правописът е критерий за вас? Не само за блоговете, а и като цяло за сайтовете, които четете.

Моят топ 1 е правописът. Често ми е хрумвало да напиша два-три трика, или просто да изброя досадни грешки, които срещам в някои блогове, но после решавам, че ще е глупаво и твърде назидателно. Че и неподходящо за хората, които ми се иска да вярвам, че четат тук.

Най-дразнещо обаче си остава нежеланието на мнозина да си проверят текста, преди да публикуват. Грешките не били от незнание, а от бързина, т.е. печатни, а не правописни. Е, за всички тях е новината, че правописната проверка на български съществува и е абсолютно достъпна. Това за изцепки като "излязал, писъл" или "огратка" (последното срещнах тази сутрин в блога на онзи човечец, нападнат от таксиджия без причина).

Не съм идеален в правописа, но съм маниак по темата. Ако най-интересният блог беше написан с купища правописни грешки, вероятно щях само да го навестявам от време на време с нежелание. В моята класация на първо място са най-добре пишещите хора - и тук стилът е неотделим от грамотността.

И така, колко важен е правописът за вас? Възможно ли е да спрете да четете иначе нелош блог, заради глупавите грешки?

-->
Повече ме кефят блоговете, чиито автори не разчитат на безплатни платформи, а са отделили малко грижа и средства, и са си взели домейн и хостинг. Това е от една страна отделяне от множеството, от друга - отстояване на собственото име, независимо дали е истинско или псевдоним. Наречете го дискриминация, но българските блог-двигатели като блог.бг и блогхъб, ме отблъскват. Ето и мини-класацийка за качеството на блоговете според сравнително външния белег къде се хостват:

1. блогове, стопанисвани от авторите им
2. блоговете в wordpress.com, ludost.net и cult.bg
3. блоговете в blogger
4. всякакви български блог-хостинги

Има ли при вас такава зависимост, или наистина съм изтрещял? Или и двете?

Хайде да си сложим розовите очила.

Като отивам на работа с колелото, често минавам покрай едно място, където се събират "деца на улицата". На различни възрасти са, със скъсани дрехи, някои носят торбчки лепило. Наобикалят някакви тръби за парно, където е по-топло.

Винаги като се сетя за тях, ми става гадно. Представям си какви биха могли да бъдат, ако се бяха родили в "нормално" семейство. Осъзнавам, че от позицията на добре отгледан човек е абсолютно невъзможно да вникна в техните разбирания за света. Някакви тотални извънземни са за мен, и аз за тях, няма пресечни точки.

Често мисля и за другите, които ме срещат по улиците:

- Бабите, продаващи цветя по заведенията. Особено една, която бута супер-архаична количка с бебе. Срещал съм я в китайския ресторант на ул. "Славянска". Много ми е жал за тази жена. Виждал съм я как прегръща бебето, наистина му се радва и се грижи за него. Чудя се какво ще стане с това дете, когато поотрасне и бабата - ужасно стара на вид - умре. Мисълта, че е обречено, не ми дава покой нощем.

- Двете дечица със заешка устна, които продават картички. При тях си представям много гаден "собственик", който ги смила от бой и взима всичко изкарано, за да пие.

- Момчето със сак през рамо, което веднъж ми каза: "Екстрадираха ме от Гърция вчера и нямам пари за билет за влак, за да се прибера в родния ми град". Не му дадох стотинки боейки се, че е наркоман.

- Малките циганета, протягащи ръка по улицата. Чувал съм, че печелят много добре, отново за родителите си обаче. И не получават нищо в замяна.

- Неколцината, които са опитвали със сила да ми отнемат неща - обикновено успешно. Опирали са ми нож в гърлото и така нататък. Жал ми е за тях.

Защо пиша това? Защото не вярвам, че има решение. Ако вярвах, сигурно щях да посветя живота си на благотворителност.

Прибрах се в София.

И от това не произтича почти нищо добро, особено по отношение на дизайна.

Новото мото на блога ми би могло да бъде: Създаден, за да дразни. Можете ли да го изтърпите?

Очаквайте в новия сезон: ненужни приключения и изстрадани чудеса от храброст.

Или просто е есен и нищо не може да спре пронизващия хлад, освен добро четиво и силна напитка.