ми се обади запъхтяна колеЖка (която не се свеня да наричам така), за да ми каже да не идвам този ден в офиса. Имало проверяващи от "Инспекция по труда" и началството не искало да се разбира, че сме толкова много хора, сбутани в толкова малко пространство. Досмеша ме и пожелах успех на инспекторите. Дано видят голяма част от колегите, до които не е достигнало обаждането и са се появили в тясното задушно пространство. Дано видят висящите контакти, разклатените бюра, старите столове и плътно затворените прозорци. Дано усетят, че зиме изборът е между смърт от задушаване и от студ, а лете сме принудени да дишаме зловонията на климатици, чиито отдушници никога не са почиствани, а филтрите никога не са сменяни.
Някъде тук е дефинирана границата, отвъд която лъсва истинската същност на привидното приятелство между българските работодатели и служители . Работодателите - със самочувствие на светци, които слагат хляба на масата на неблагодарния работник. Без да броят допълнителните часове, закъснелите заплати, Коледите без премии. Работниците - скатаващи от работа, теглещи една майна на всичко и всички и чакащи оправия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар