Здравото Змеево Зацикляне.

Тотален блокаж ме е обзел в последните дни. Оправдания не липсват, и изглежда винаги няма да липсват. В живота (ми?) нещата винаги се застъпват, понякога по съзнателен избор. Важните събития и ангажименти биват измествани от по-важните, програмата се пълни и препълва, като нормалното състояние е да поемам повече, отколкото мога да нося. И резултатът не закъснява - от няколко месеца креативността ми е сериозно затлачена. 

С времето забелязах някои тенденции в способността ми да творя (използвам думата най-условно, поради липса на нещо по-добро). Топ убийците на вдъхновението ми са шумът, многото хора наоколо и невъзможно кратките срокове. Изключено е да се съсредоточа на работното място (един жужащ кошер), което е забавно, защото на моменти се чудя колко ли по-добре биха могли да се получават нещата, ако ми бяха намерили някое мрачно килерче - но с достъп до чист въздух:).

Както казах, оправдания не липсват. Кой знае например дали ако работодателите ми бяха осъзнали, че интернет позволява да върша почти цялата си работа от почти всяка точка на света, щях наистина да съм по-продуктивен. Но ако бях на тяхно място, бих опитал: “офис”, в който хората идват на работа само ако пожелаят, а иначе вършат всичко от къщи, или от където им е удобно. И са съдени според резултатите. Стабилността на централата, към която можеш да прибегнеш, ако ти се иска да се почувстваш “на работа”, съчетана с гъвкавост и възможност примерно да работиш от беседка в парка, или от онова особено място в Люлин с антиутопичната гледка (агентът Боби веднъж ме заведе там и не знам как се стига, но имаше съоръжения на военните). Дразня се, че в IT сектора вече има доста такива компании, а останалите се мотаят и не виждат в интернет по-далеч от електронната поща.

Всъщност, колкото и да е трудно, избутвам някак професионалното “творене” - защото то плаща наема все пак. От това обаче страда ужасно много мисленето и писането просто ей така, за удоволствие, и писането в блога. 

В посредствена среда, където се търсят посредствени резултати, да направя нещо добро по собствените ми стандарти изсмуква повече сила за получаването на единица резултат, отколкото би отнемало в спокойна или вдъхновена среда. И понеже често попадам в капана на най-малкото съпротивление, започвам и аз да работя посредствено, губя интерес и спирам да се развивам. Развитието иска стимули, които е понякога е трудно да изкопча отвътре. Или просто позволявам на средата да ми влияе твърде много.  

Каквато и да е причината, пак съм зациклил страхотно. И точно в такъв момент се появява шанс да реализирам нещо свое, за което съм мислил от доста време. Нещо като първа стъпка към по-големите ми планове. Това е по-важното, което идва да измести важните неща, с които се занимавам. 

Уловката? Иска редовно, постоянно, убийствено интересно мислене, силни “творчески” резултати един вид. И някак разбирам, че изглежда съм допуснал да стана посредствен в името на наема, и може би няма да имам достатъчно ресурс да се справя. Времето ще покаже.