Защо не искам да стана богат

Как така не съм станал богат досега, след като уж и аз като всички го искам толкова много?
Защото не го искам.

- Придобиването на богатство, когато не си роден в заможно семейство, ми се струва почти непосилно. Вероятно ще трябва да работя по 20 часа на ден, и тук нямам предвид работа в стил бъхтене на строеж, а работа по великия план за забогатяване. Здравето ми неминуемо ще пострада, което ще съкрати времето и качеството на наслаждаване на потенциалното ми богатство.

- Ако забогатея, печалбата ми със сигурност ще коства объркването на много животи. Ако съм служител, движещ се нагоре, това ще е за сметка на други хора. Ако съм бизнесмен, бизнесът е стратегическа игра, война, в която ако аз съм победител, други хора ще изгубят. Ще "крада" клиенти от конкурецията. Ще причинявам главоболия на всички, които се изпречат на пътя ми. Може аз да го приемам за нормално и част от бизнеса, може и противниците ми да го приемат, но истината е, че когато тегля чертата в края на деня, ще видя всички хора, които съм ощетил, за да стигна до положението си.

- Ако имам собствена фирма, това означава служители - хора, чието време купувам, давайки им по-малко, отколкото заслужават (защото иначе конкуренцията ще ме катурне с по-добри цени). Без да го осъзнават, тези хора са мои роби - вместо да пускат хвърчила в парка с децата си и златните си ритривъри, те ще идват всеки ден от понеделник до петък, ще си носят работа за вкъщи, ще ме гледат мило и ще говорят зад гърба ми. Новата секретарка ще се опита да разбие брака ми, за да се издигне; вероятно жена ми ще нахлуе точно когато секретарката е полугола и никога няма да мога да докажа, че съм я заварил така и тъкмо съм я молел да се облече.

- Многото пари водят съвсем друг набор от проблеми. Например доверието - около мен ще кръжат купища фалшиви хора, искащи частица от парите ми. Готините ми приятели отдавна ще са се отдръпнали от мен, поради първите години на заетост. Никога няма да знам дали някой приятел/жена ми е с мен заради парите ми. Ще съм готов да дам хиляди пари само за един истински човек наоколо, но те не са стока, която се купува.

- Друг проблем на многото пари е, че може внезапно да ги изгубя. Ей така, всичко, което някога съм градил с двете си ръце, може да рухне при сериозна икономическа криза или в следствие на сложен заговор от високопоставените ми служители (винаги съм се съмнявал в тях)

- Многото пари поставят и друг въпрос - "Кое е следващото?" Да, бих могъл като другите богаташи да се посветя само и единствено на увеличаването на имането си, но това е толкова скучно. Впрочем, всичко останало, което правя като богат човек рано или късно ще ми опротивее. Ще ми се иска да вкуся от простичките удоволствия на живота, но няма да мога. Благотворителност? Лицемерие, купуващо индулгенции на мен, и даващо повод за нечестна облага на други. Да обикалям света или да катеря върхове? Не знам кой измисли абсурдната идея, че да си турист, прекарващ по хотели голяма част от живота си, е страхотно.

Издигането на материалния връх ще ми докаже само едно нещо - нещо, което съм знаел от самото начало. Глупаво е да търся щастието или смисъла в парите. Тъкмо обратното, по-вероятно е да съм нещастен, ако имам повече, отколкото ми трябва. Вероятно ще изгубя времето си, драпайки за положение, на което дори няма да мога да се насладя. Когато умра, нима ще взема със себе си лимузината и имението...