"Х. си е повярвал", чувам понякога, казано с тон, все едно да си повярваш е най-лошото нещо на света. Казват го най-често тези, чиято единствена цел в живота е да те приземят и да те убедят, че не си нищо особено. Обикновено провалени лидери, които си мислят "щом аз не успях, какво те кара да смяташ, че ти ще успееш?"
Някъде между безпомощната неувереност и изхвърлянето, стои здравословното количество вяра в себе си. Аз обаче гласувам с две ръце ЗА изхвърлянето, като по-полезно от двете състояния.
Колко пъти някой тотално кух и посредствен човек без никакви качества, успява само благодарение на тъпата вяра, че е спешъл. Докато други прекарват години да трупат знания и опит, за да се окаже накрая, че просто не умеят да се представят в привлекателна светлина...
Така че каквото и да си тръгнал/а да правиш, важно е да вярваш, че можеш да го постигнеш. Всичко друго те отклонява от целта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар