Публикация 100

"Свеща, Ноща, ГОстта, Пещтера", нареждаше началния ми даскал. Смутени, изправените на дъската двойкари усърдно следваха погрешните подсказки и пишеха думите неправилно. Фрапираше ме не толкова, че пишеха с грешки, а че не долавяха граничещото с ирония натъртване. Да бях тях, само по интонацията му щях да знам кое как. Исках да не знам и да се науча от това подсказване. Но знаех и не беше интересно.