Когато общувам с някого до такава степен ми пука за това как се чувства той/тя, че често му спестявам много от това, което реално мога да кажа. Това е дълбоко в характера ми. Доброто име за това е "емпатия". Лошото - "конформизъм". Чертата между тях е тънка, понякога направо въображаема.
Интернет е пълен с блогъри, които отстояват казването винаги на това, което мислиш - "право куме в очи". Това започва от гордостта да пишат под своето собствено име и да описват живота си, и стига до още по-голяма гордост при разказването на случаи, в които успешно са теглили една майна на дразнещ продавач в магазина или таксиметров шофьор.
Има доста такива хора в обкръжението ми, и думата, която ги описва най-точно, е бодливи. Те не се поколебават да убодат някого, когато според тях се налага. Смятат, че не правиш нещо както трябва? Казват ти как да го направиш, независимо дали си искал съвета им. Даже го обясняват със загриженост. Те действат на принципа, че едно малко убождане от време на време няма да те накара да спреш да общуваш с тях, защото са толкова искрени и прями. Ако пък се махнеш - прав ти път, какво те кара да си толкова обидчив?...
Друга част от обкръжението ми е свикнала да ме възприема като човек, на когото могат да споделят всичко, без да им се дават оценки - това е правилно, а това - не. Добър слушател, който винаги може да се постави на тяхно място и да разбере подбудите им. Ако изведнъж им сервирам нецензурирана версия на мнението си, ще настане катастрофа.
Тук има известна идея за игра на власт, игра на лидерство. Прямотата е предимство, когато искаш да се издигнеш в службата, или когато не харесваш дадена услуга. В България това е огромен проблем. Тук хората търпят, търпят, търпят... и накрая търпенето избива в язви или диабет. Така че стискам палци хората, които се заяждат с дразнещите продавачи/сервитьори/таксиджии, да се множат.
А другата страна на тази монета е взаимното уважение. Да не тръгваме към човека отсреща с нагласата "Тоя/тая ли ще ми каже?", да не подценяваме някого, защото е просто продавач/сервитьорка/таксиджия. Но ако вярвам, че другите ще зачитат това по същия начин, както и аз, значи съм утопист и глупав.
Което ме изправя пред избора - прям или конформист? Бодлив или емпатичен?
И обрича ли ме желанието да се поставя на мястото на другия на провал в редица ежедневни житейски ситуации?
1 коментар:
От моя гледна точка - зарежи прямотата, никакви сервитьорки и таксиджии няма да я оценят. Само с кавги и износени нерви ще се сдобиеш. Препоръчвам ти го, защото аз точно така правя и заобикалям всевъзможни дребни препятствия без да им се изрепча. И се чувствам страхотно!:)
А иначе и аз много съм мислил по въпроса и голямо чудене е бивало...
Публикуване на коментар