Къде отиде идеализмът при палачинките? Големият лош свят настоява да сме реалисти. Да се храним с полуфабрикати и готови храни. Бързината на приготвяне и изяждане е най-важна. Но винаги съм смятал, че ако метна една полуготова храна за две минути в микровълновата, това в най-добрия случай я прави полувкусна.
Затова отричам супермаркетните палачинки. Реалистите може да спорят, че не става дума за нищо повече от брашно, яйца, мляко и щипка сол. Но всъщност палачинките са като снежинките - няма две еднакви! Независимо колко се пъне човек да забърка винаги една и съща смес, ако ще с реторти и аламбици да прилага златното сечение в пропорциите - всеки път е различно.
Машинните заводски палачинки не се интересуват никак от разнообразието. Вкусът им също е машинен и заводски. При тях е постигната незавидната унификация на посредствеността - всичко има еднакъв недобър вкус. Ето защо не се стремя да оптимизирам технологично палачинките. Подхождам с творческо намигване и приветствам хаоса. Нека се сипе брашното и ронят черупките по пода, нека таванът помни неуспешните опити за обръщане!
И все пак, палачинките глождят аналитичния ум. Той иска да ги обуздае, да ги звездопреброи и опише една по една в голямата класифицираща книга на палачинството. Но нима можеш да приготвиш една и съща палачинка два пъти? Също толкова, колкото можеш и дя я изядеш два пъти (в някои случаи този факт е тъжен).
Ех, това анти-дзен желание да подчиним всичко на правилата. Ако си правех тай чи-то по-редовно, сигурно щях да се отърся от тези мисли, но сега не ми остава друго, освен да споделя класифициращите си наброски.
1. Идеалната палачинка е колкото се може по-тънка. Толкова, че неволно да вземеш две или три от чинията (удобно извинение да изядеш повече).
2. Идеалната палачинка е светла, почти бяла, със златисти зони от едната страна и кафяви петънца от другата.
3. Идеалната палачинка споделя човешката мечта за летене, затова трябва да се обърне във въздуха.
4. Идеалната палачинка не бива да е купена, или по инструкции от Интернет - също като любовта, рецепта няма.
5. Идеалната палачинка трябва е споделена с подходящите хора.
2 коментара:
Ткс, сега разбрах защо моите стават като омлети
Съгласен, при палачинките даже и да искаш, и да се стараеш, пак няма да има две еднакви. И това им е хубавото.;) А пък аз така и не се осмелих да ги уча да летят, дори шанс не им дадох...
Публикуване на коментар