Някакъв глас в главата ми обикновено ми казва да не спирам да поемам ангажиментите, за които ме търсят хората, дори да са най-безумното или нелепо или трудно изпълнимо с наличните ресурси нещо. Казва ми също да ставам, когато съм паднал и да продължавам, когато съм по средата на пътя, или пък когато предстои да се удавя на края на Дунава. Приема дзен форма и ми казва да оставя нещата на самотек, когато сметне, че е най-правилно. И да си спирам телефона, когато моментът е критичен.
Смахнатият глас е виновен за много добри и лоши неща в живота ми, като например, че все още подхождам към света с ненужна наивност (което е и добро и лошо).
Но днес прекали, затова му казвам Fuck you, глас!
Няма коментари:
Публикуване на коментар