Блогърски питанки:
- Този постинг сега за какво го пиша, като ще е интересен само за мен?
Я да го оставя като чернова и никога да не види бял свят.
- Ама не съм писал от около месец!
Веднага ще им напиша извинение и нищо съдържателно, пълнеж някакъв.
- Нищо чудно, че Technorati рейтингът ми е 1.
А да, уж не се борех за рейтинг.
- Ама как да знам изобщо, че някой ме чете?
Няма как да знам.
- Ами Google Analytics?
Разбира се, четат ме господин "висящи тавани за дума и снимки", госпожица "columbia мъжки якета" и кака "кака действа отрова за мишки на кученца".
1 коментар:
Нушенски резолюции (тук да се разбира в смисъла на решения на проблем):
- Този постинг сега за какво го пиша, като ще е интересен само за мен?
*Е пък пука ми, нали блогът си е мой. Или: Може пък на някой да му хареса пък!
- Ама не съм писала от около месец!
*И без това нямам читатели, няма да загубя аудитория. По-важно е качеството, не количеството.
- Нищо чудно, че Technorati рейтингът ми е 1.
*Затова не си го слагам, да не се стресирам.
- Ама как да знам изобщо, че някой ме чете?
*Нали има коментари. А и все пак, ако блогът е добър, постепенно ще дойдат хора.
- Ами Google Analytics?
*Какво е това? ;)
Мога ли да напиша и нещо по-конкретно? Мисля, Ицко Финци веднъж беше обяснявал за професията на актьора - и половин час да стоя на сцената и само да си разглежадм пръста, ако на мен ми е интересно, на публиката също ще й е интересно (защото е добър актьор). Блоговете до някаква степен са такива сцени, подиумчета. Важно е какво пишем, но е важно и как го пишем. Чудя се дали понякога не е и по-важно. Давам ти пример с твоя блог - не беше пускал пост със седмици, аз обаче всеки ден редовно си проверявах и не мислех да се отказвам. Защото дори когато пишеш нещо, което само ти си знаеш точно какво е, на мен ми е интересно.
Публикуване на коментар