Напоследък всичко е доста странно по чисто офлайн причини, които в момента нямат място тук. Наруших един от новите си принципи за чести ъпдейти на блога. Наистина това е първият момент от миналия постинг насам, в който имам време да помисля за следващ. Натъкнах се на мой текст, препубликуван като отзив в сайта на Jazz FM радио и съм много поласкан. Като оставим настрана факта, че "Змеев" е всичко друго, но не и преса:) Щото там пише "отзиви в пресата" или нещо такова. Много ми се вдигна рейтинга оттогава:). Замислих се дали да не стана преса.
-->
За момент се усещам абсолютно сам на земята и тотално отчужден от всичко. Малко в стил Албер Камю. Такива моменти обикновено са измамни, трябва да изчаквам да отмине, и после да блогна за него:). Чувството е като да те убоде тъпа игла в "сърдечната" област. Под въздействието на алкохол съм, това също.
Стоя пред решетчестата ограда на един строеж и мисля за напълно непознатите хора, в чиято компания съм прекарал вечерта. Те с нищо не се различават от 90% от обкръжението ми. Колеги, познати, море от лица и имена, сред които има и островчета на приятност, признавам, но морето все пак е огромно. Ако си в Китай и си едно на милион, има хиляда и триста човека, които са точно като теб.
Това значи шест или седем човека в България, които са абсолютно като мен, седят пред дълбок строежов ров и се чудят за живота. При това ако си припиша уникалност едно на милион. Ами ако съм по-стереотипен? Двайсет змея вече седят на двайсет строежа, гледат жълтите багери с големи надписи Caterpillar и не знаят нищо за това как да употребят живота си за мирни цели.
После в слушалките започва fix you на Coldplay и с клатушкаща се походка се отправям надолу по улицата. Отварям кока-колата и разопаковам сникърса. Сега най-важното е да се приведа в нормален вид, преди следващите хора, с които ще говоря да усетят, че има нещо нередно.
2 коментара:
Ха, не бях видяла в сайта, добре, много добре ;)
Имах навремето приятел, който, когато се запознахме, бе наденал името Ламя, а аз като почитател на въпросната митологична фигура играех ролята на Ягодово слаТко или Закуска, според прогнозата за времето. Та от общуването с подобни същества (отчасти и от малкия бял дракон, който живее в саксията с розмарина и сутрин краде бучки захар от стъкленицата) знам, че уникалността далеч надхвърля посочената от теб цифра. Тъй че вероятността други змейове да съзерцават земекопни машини, по моему, клони към нула. Виж, ако търгнеш за запушаваш чешми и крадеш моми, може да се понастъпите в блъсканицата с още дузина-две...
Не се притеснявай, змей. От няколко години изповядвам филосфското схващане, че нещата в живота се нареждат най-добре от само себе си, без да пипаш съвсем нищичко. Тази идея ми изкристализира в резултат на дълги и многобройни опити с доброволци, а не е просто пряк резултат от очевидния ми мързел.
И друга една, но по-малка мъдрост: Ти прави каквото трябва, пък то да става каквото ще.
Хареса ми как показваш, че 1/1 000 000 съвсем не е толкова малко.:)) Съвсем намирам, че във Вас има нещо новаторско, другарю!
Публикуване на коментар