След Ал Жеро и Джордж Бенсън хората могат да летят

Седя с кафе и кроасан и се опитвам да намеря подходящите думи за снощния концерт. Страхувам се, че такива не са измислени, а учителите по този неизвестен език ни преподадоха само един урок, който ще ни остане за цял живот, и после си заминаха.

Знаейки, че те не гледат, ще прибягна до българския. Но как да пишеш за тяхната музика на български, английски или френски? Все едно да се опиташ да опишеш нещо, което не изглежда, не звучи и няма вкус на нищо познато досега. Или усещане, което преминава през теб за частица от секундата, но носи дъх на друга вселена и остава в крайчеца на възприятието като аромата на маточина в лятна нощ, някъде в планината.

Хей, журналисти! Опишете това! Аз не мога.

Какво да ви говоря за препълнената зала или за перфектния звук, за силата на тези двамата и топлината на посрещането им.

Всъщност има какво да се каже. От появяването си на сцената Ал Жеро беше като тотем с непонятна енергия. Малък и стар, едновременно човек и добър властелин на души, умове и сърца. Надявам се по силата на нещо неземно Ал да е безсмъртен, защото той е от онези, които като се тегли чертата, правят света по-добър. Не бива да губим Ал Жеро... помислих си го, докато го гледах. Движеше се сякаш тялото го боли, но продължаваше да дава и да дава още от бездънния си кладенец със светлина.

А Бенсън... той очарова с друго. Всяка песен, която правеше, беше по-добра и наелектризираща от предишната, а когато си мислехме, че е достигнал върха си, отново отиваше по-далеч. Между изпълненията му почти нямаше паузи, а желанието да аплодират се натрупваше в хората, докато се превърна в желание да експлодират.

Двамата заедно изпълниха няколко парчета от Givin' it up, оставяйки всички в залата много повече от щастливи. Харесвам този албум, но се оказа, че било възможно песните от него да звучат и още по-добре - на живо, с бенда, с присъствието, с атмосферата. И с това, което Ал и Джордж правят по неповторим начин - омагьосващо себераздаване.

Бенсън е хладен като априлски дъжд, а Жеро - топъл като лятна привечер. И ако можех да запазя усещането за по-дълго, щях да стана по-добър човек. Казвам ви, този концерт имаше силата да го направи. Дадоха ни щастие извън всичко, за една малка вечност, продължила около два часа.

А днес отлетяха за следващото място и следващата зала.