Добрият блог: съдържанието

Онзи ден ми писна на шапката, каквато нямам. Оказа се, че и двете промени, които направих в блога си, не работят както искам. Това оформи в главата ми следното златно правило - законът на законите по отношение на блоговете:

Не приемайте съвети за кода на блога си от технически неграмотни хора!

Ще продължа да ровя за интересни парчета код, но каквото намеря, ще си го пробвам на блога тихомълком, и чак като се докаже, че работи, тогава ще пиша за него. Опитът сочи, че така е по-добре.

Бях на път да прекратя изцяло поредицата текстчета за блоговете, но после се сетих, че тези постове водят началото си от усещанията ми като "потребител на блогове", тоест като болезнено пристрастен читател. В тези усещания взаимодействието със съответния блог отстъпва по важност на съдържанието, което ми се предлага.

Нямам намерение да определям някакви правила, сакън не! Когато пишете блог правила за съдържанието няма, тоест ако още не знаете, спокойно можете да плескате несвързани сюрреалистични текстове, стига да ви допада. Проблемът с тези неща, е че обикновено авторите им си остават и единствени читатели.

Така че ето някои насоки, перспективи, параметри и особености на доброто писане според мен.


1. Собствен стил.

Много хора казват, че трябва да пишете кратко, за да имате успех, че в днешния алиениран свят понятието attention-span обозначава адски кратък период от време, че читателите искат предварително сдъвкана и изплюта информация, списък с чертички или номерца, които се възприемат лесно.

Мога да пробвам да задраскам всяка втора дума в горното изречение, за да докарам нужната краткост.

Много казват, трябва пишете за имате, че днешния свят attention-span адски период
време, читателите предварително и информация, с или, които възприемат.

Според мен е много по-важно авторът да има собствен стил и да пише интересно. Стилът не е нещо, което е дадено по природа - той се гради, а хоросанът с който се гради се нарича редактиране. Когато напиша нещо имам непреодолимото желание да го публикувам на мига, но вместо това си правя труда да го прочета няколко хиляди пъти и да махна всичко излишно.

А какво по дяволите значи да има собствен стил и да пише интересно? Не питайте мен, вижте хората, при чиито блогове се връщате често, независимо за какво пишат. Субективно е.


2. Оригинално съдържание срещу вече прочетено другаде.

Не обичам когато една тема циркулира из много блогове за дълъг период от време. Като се замисля, не ме кефи и за кратък период. Така блоговете се доближават до вестниците, които отдавна не чета. Ако някога сте имали възможността да разгърнете повече от два различни всекидневника в един ден, ще видите, че всички пишат за едно и също. Мегадосадно.

Ефектът "Блогосфера" е тогава, когато в много блогове, събрани на едно място, темите са едни и същи (може и да е RSS четецът ви, но ефектът RSS четец не звучи). Затова не се натискам да съм част от каквито и да е планети и списъци с блогове. Би ме издразнило ако с някой сме решили да напишем едно и също.


3. Целия трафик на света срещу точните хора.

Ще задам един отговор - кое е по важно: да ме четат 20 качествени по моите критерии хора, с които си бих пил виното, или 1200 тъпаци, игнориентини и мизерабли? Всички знаем какво привлича най-много трафик в Интернет. И ако всички се стремим към повече посещения на всяка цена, то тогава тук трябваше да има порно разказчета с крадени от други сайтове снимки.

Винаги съм предпочитал нещата, насочени към отбрана публика, независимото кино, музиката извън основния поток (я, как звучало мейнстрийм на български).

Снобско? Може би. Но отвън има цял един свят, за който не подозирам. Свят на маршрутни таксиджии, които в колата на колега си събуват обувките и осмърдяват всичко. Свят на мамещи валутни сарафи с шкембета, изградени от кюфтета и малки чантички с пари през рамо. Свят на плешиви сводници, каращи рено лагуна.

Честно, предпочитам да не знам за този свят, наречете ме сноб ако трябва.

следва продължение...