Още малко за концерта пред театъра

Една нощ и няколко часа след концерта пред Народния театър, все още се чувствам страхотно като си го спомня.

Имаше много хора, според мен около 2000 защото само седящите места бяха 600, а наоколо беше много наблъскано. Самият концерт беше страшно приятен. По едно време заваля и се скрихме под едно дърво, а хората разтвориха чадъри и скриха сцената. Виждах само крайче от белия костюм на диригента Максим Ешкенази. Той се справи страхотно, говореше между произведенията и пускаше готини майтапи.

Съкратиха програмата заради дъжда. Много ми се щеше да чуя темата от "Междузвездни войни", но не знам дали са я направили, защото трябваше да изчезвам в един момент. Но хванах зарята и топовните гърмежи в девет и половина. Беше фамозно! Никой не е съчетавал класически концерт на открито с дъжд и фойерверки. Беше добра награда за публиката, за това, че никой не си тръгна.

Диригентът по едно време каза, че в дъното на цялото спонсорство на концерта (освен банката спонсор) е само един човек - един горд българин. А това, че хората останаха, ми припомни, че има нещо ужасно стоическо в нашия народ, и малко тъжно. Веднъж дошли на площада, ще изтърпим и дъжд, и вятър, ако и земетресение имаше, щяхме да останем, и мога да се обзаложа, че оркестърът щеше да продължи да свири.

Това ни прави особени, но не непременно специални. Защото ако има толкова любители на класическата музика, какво ще им струва да отделят 5 лева веднъж на два месеца и да отидат на концерт в зала България например? За безплатен концерт на открито всеки е готов да се завтече, докато в останалото време невероятни музиканти свирят пред празни зали и се чувстват мизерно.

Все пак, да не ме разберете погрешно - публиката пред театъра ми направи много добро впечатление - приятни физиономии и хора, които не се страхуват да ги понамокри. Също така ми допадна непринудената атмосфера, понякога като на рок концерт - с бурни овации, които в зала България биха получили съскане от "класическите бабички" (те си заслужават отделен пост).

Беше необикновена лятна вечер. На двеста метра огромни машини изчукваха бъдещото софийско метро. А шепа хора пред театъра направиха града ни наистина красив - дори само за час и половина.