петък, 2 февруари 2007 г.

Треперливо

Когато говоря непрестанно в продължение на няколко часа, обсъждайки идеи, планове за бъдещето, анализирайки поведения, реплики, причини и следствия, когато се разбирам със събеседника си, когато светът придобива контрастни очертания и изведнъж разбирам какво е тук и сега, предричайки си сам едно утре с фанфари и лаври, когато от сто и трийсетте кроежи, които изискват пълното ми посвещаване, избирам два-три и си представям как би протекъл животът ми, подчинен само на тях, и продължавам и продължавам да говоря, тогава започвам да треперя.

Няма коментари: