Този свят полага всички усилия

да не ме впечатли с нищо. (от текст на песен)

Решили сме да намерим мястото от снимката, но се оказва трудно. Връщаме се в квартирата, слагаме кафе и брейнстормваме. Саундтрак - старите албуми на Депеш Мод.

"Не смятам, че някой ще си прави труда да праща снимка от друг град"
"И аз не смятам." Стесняваме кръга на възможните отговори, гледаме да не се палим много. Не мога да отърся усещането, че съм в чешки детски филм - като Призраци в блока или Летящият Чесмир. Тапетите на Боби помагат - мисля, че в Призраци в блока имаше същите соц тапети с цветя. Кофеинът психоактивно вещество ли беше? А халюцинации предизвиква ли?

По едно време на Songs of faith and devotion си мисля, че няма да стигнем до нищо. Или че нещо не е както трябва. Може някой да е пратил снимка, за да каже - "Ето, направих този чудесен кадър миналата сряда в 19:00". А ние веднага сме решили, че има някакъв подтекст или послание. Черни шлифери с вдигнати яки и "Ела в сряда в 19:00 на посочения адрес. Бъди сам. Никаква полиция". Сещате се, that kind of stuff. Ама така е по-интересно - влезли сме във филма.

Не че кадърът е много чудесен - сниман е някъв ъгъл на сграда, която разделя павирана улица на две криволичещи преки. Точно типът улички, по които най обичам да минавам. Изглежда познато с полицейската кабинка и знака за паркирането.

Мисля за тях на път към вкъщи. Дразня се, че в София има само едно място, на което снимката може да е направена, и ние не се сещаме кое е. В смисъл, който е снимал не е имал за цел да ни затруднява особено. Аз сигурно щях да снимам просто павета, или тротоар, или някаква кооперация - да не може да се познае мястото. Но пък няма и улична табелка или нещо от сорта.

Вкъщи чета стар брой на Една седмица в София, докато чакам някой да се логне в кю. Део обяснява, че Депеш Мод е групата, която го е "формирала като личност". Какво клише. Като започнат някви хора да ми обясняват какво ги е формирало като личност, направо ми призлява. Или примерно се чудя как само една поп група може да те формира. Не в конкретния случай, а по принцип. Представям си да кажем хора, формирали се като личност благодарение на Ийст 17. Или Wu Tang Clan. Супер личности, хехе. И дали ако седиш вкъщи и слушаш У тенг това ще те формира така, както да израснеш в квартал Свобода, да разбиваш складове и да крадеш с приятели, и куките редовно да те бият в районното. И там от избушеното радио да звучат У тенг.

Никой от хората, които искам да видя, не се логва. Алекс идва за секунди, но в момента, в който цъквам да й пиша, се дискънектва. Става ми кофти. Решавам да си легна.

Спя и сънувам, че сме пазарували в голям, светъл магазин за дрехи. На изхода към мен идва някаква мацка и ми подава пликче с кокаин. Казва ми някви неща - че съм й симпатичен, и че тук не всеки ден на някого му дават кока... Някаква голяма чест ми е оказана явно. Аз пък само изхъмквам неебателно и отговарям, че и вчера съм бил тука, и също са ми дали. Тя пита "Кой бе, оная къдравата ли ти даде? Леле, ше я пребия тая шматка". Не изглежда доволна. Явно и други ползват сваляческите й стратегии. Сигурно даже си иска кокаина обратно, но аз няма да й го дам. Няма и да го използвам, решил съм да направя с него същото, каквото и с вчерашния...