Валерианче, anyone?

Така се случва, че на досегашните ми работни места особено рядко има периоди на продължителен силен стрес или някакви критични моменти с много едновременни проблеми, водещи до хаос. По-чест е следният сценарий - има някаква програма със задачите за деня, обикновено с точни часове. Нещата, които има да се случват, са предварително известни, а между тях има някакво свободно време. Напрежението обаче идва точно от очакването на нещо да се случи в тези кратки свободни периоди. Фоновият стрес от притеснението за справянето и необходимостта от постоянна концентрация и предвиждане на непредвиденото, определено казват своето. В резултат съм скапан, дори да съм имал малко работа.

Умните проучвания (които ще линкна ако успея да си спомня къде ги четох:) казват, че именно малките дози постоянно напрежение са най-вредни. Прецакват най-вече съня и стомаха, но причиняват и доста други гадни болести. Което не е нищо ново, предвид факта, че обикновено търгуваме здравето си, паралелно с труда си. А каквото и там заплащане да получаваме, май не си струва.

Парадоксът - когато ултра критичните моменти все пак настъпят, винаги изненадвам себе си със спокойствие и добро справяне. Знам, че ако работата ми беше постоянно свръх-напрегната, щях да burn-out-на много скоро. Но не е ли странно все пак как една привидно спокойна работа може да генерира постоянно напрежение, а тежките моменти на върховен стрес да носят мобилизиране и значително по-добри постижения?

Ако някой иска да си каже как се справя с фоновия стрес, ще ми е интересно. Аз препоръчвам Peace Orchestra.