Отново вървя по любимия си маршрут - множество случайни завои по малки улички, воден единствено от някаква обща идея накъде всъщност отивам. Градът, който прекосявам, е като онези дебели кръгли колони за афиши, върху които има десетки залепени пластове, с прокъсани места, където може да се видят парченца плакати от предишни сезони и години. Десетилетия история са се напластявали, нови сгради са заменяли старите, улици са меняли облика си според прищявките на градското колективно съзнание.
Калната река на настоящия момент тече по централните булеварди. Хора, коли и истории, които сега са тук, а след едно мигване са заменени от следващите. Моментни наноси се задържат година-две, без никога да разберат дали късметът да останеш по-дълго означава щастие.
Когато вали, улиците отразяват вечерните светлини и те карат да спреш за момент, да се загледаш в сянката си и да се запиташ колко още време предстои да утъпкваш същия маршрут, каква част от настоящата картина съставляваш, колко видима ще е следата ти след пет, десет или повече години....
Има я и модерността във вид на квадратни горди стъклолики бабаити, присмиващи се на всичко преди тях. Най-вече на предишната модерност, онези също квадратни, но по старчески прегърбени бетонни учреждения, засрамени от времето и криещи своята нелепост, приютявайки стреснати бежанци, изповядващи миналото. Модерността е седемнайсет годишна красавица - нито тя има идея, нито ние се тревожим какво ще стане с привлекателността й след двадесет години.
На този фон, да бъдеш рицар на настоящето е предизвикателство, поставящо те винаги на ръба на анахронизма. Можеш да се присъединиш към коя да е група, обещаваща продължителна модерност - само за да разбереш след няколко години, че старите ти братя по чашка от ордена на баро-посещаващите или ловната дружинка на дискотечните свалячи, изведнъж са се превърнали в полу-плешиви чичковци с малък бизнес и семеен седан, увлечени в съвсем други игри, бележещи остатъка от живота им. Тогава те хваща яд, обличаш нещо черно и се появяваш сам в любимия клуб, и глупави тийнейджърки, които не те забавляват, те наобикалят като времеви лешояди.
И ако си мислиш, че има еликсир на градската младост, който да гарантира адекватността ти поне за времето, в което ще ти е интересно да плуваш в мътната река, знай едно - черното винаги ще е на мода. А ако някога наистина ти се е искало да направиш нещо различно, да сътвориш събитие, чиито вълнички да се превърнат в една от забележителните градски истории, разказвани от ърбън мъдреците след десетилетия... Е, в този бизнес всеки се спасява сам. Аз и моите безцветни приятели решихме да намерим свой начин. Затова избрахме малките улички, които говорят на друг език, всъщност на множество езици, пълни с екзотика и думи, които очакват да бъдат чути. Затова измислихме плана, който следваме и досега. И ако щеш вярвай, това ни промени завинаги.
Няма коментари:
Публикуване на коментар