понеделник, 13 ноември 2006 г.

Посред нощ

Истински мисли, истински преживявяния, истинско съдържание. Слънцето е от другата страна на Земята. Общо не-чувстване добре, дължащо се на нощна будност. Умората е наркотик, с който Змей Змеев прекалява често напоследък. Змеев, това съм аз. Змеев по малките Софийски улички, Змеев зад операта с фотоапарат в ръка. Змеев в парка с бележник в ръка. Рисуващ кучета с мек молив, докато есенното слънце се чупи под невъзможен ъгъл. Дълбоко убеждение, че не е достатъчно студено. Зимата се чувства най-добре, когато в 4:13 на 13 Ноември вдишаш дълбоко мъгливия въздух. Чувства се в средата на слънчевия сплит като малка синя точица. Добре, че не е по-голяма, защото е способна да изгаси слънцето в слънчевия сплит.

По-късно в Антим с Мащерка и Боби водим разговори над димящи чаши чай.

"Увереност, повече увереност. Увереността е урок, който се учи за цял живот."
"Това прозвуча като Светлина, повече светлина..."
"Не. По-малко светлина и повече увереност. Смелост, дори сами в тъмното."

Боби е толкова по-смел. Има един малък хартиен графит, в една от преките на Шишман. Гласи "Не на превръщането на живота в съдържание". Автор на високо мозъчното разсъждение е Боби. С него и Мащерка често ги дробим подобни. Обикновено в Антим. Да ви кажа, радвам се, че се завърнахме в Антим тази есен. Есента е по-поносима в любимо заведение. За нас е като явочна квартира на комунисти-партизани. Името е кодово, мястото - култово. Едноетажна тухлена къщичка като свърнеш по една от малките улички. Няма да казвам къде - кой партизанин си издава квартирата. Мирише малко на котки във вътрешното дворче, защото там кварталните котки се срещат да си лафят. Понякога шумно правят котета или се бият. Мащерка не обича котки и им дава грозни имена. Затова един от най-проскубаните котараци го е кръстила Муравей. Муравей яде най-много бой, супер смачкан от живота котарак е. Ако беше човек, щеше да събира тия фасовете, дето се въргалят недопушени по улиците. Също така си го представям без много зъби, сбръчкан и слаб. Не знам, готина история може да излезе от котарака Муравей. Само че идея си нямам какви мисли се въдят в главата на такъв чичак, дето събира недопушени фасове. Честно, предпочитам да не разбирам.

Няма коментари: