За тези седем месеца...

... нищо кой знае какво не се случи :) .

Добре де, имаше случки, но корабчето продължи да си пътува във морето от неща.

Подушвам нова есен.

Всичките ми мисли са сведени до парчета от по 140 символа.

Изгубих способността си да разказвам истории, така че без истории тук повече.

***

И все пак... случи се един албум на Nasekomix, който ме подтикна да наруша мълчанието си предишният път, и който беше саундтрак на съкровени моменти. Един албум, който разказва всички истории.

Гледах ги на два пъти в Пловдив и веднъж в София. Те не заслужават суперлативи, защото суперлативи получават какви ли не групи и групички, какви ли не писателчета и драскачета, какви ли не концерти и шоуенца.

Тези музиканти заслужават хиперлативи. Гледайте ги следващия път, заслужава си.

***

Случи се и един Sonisphere фестивал, че и един Spirit Of Burgas. Всяко от тези събития си заслужаваше, за мен по-скоро по лични причини, а не толкова заради групите, които бяха.

UNKLE сътвориха магия.

И тази година пропуснах Park Live. Но отидох до мястото и спорих с най-отвратителния пътен полицай, пръкнал се на земята.

***

Regrets I had a few, but then again, too few to mention, хехехе.

And did we tell you the name of the game, boy

we call it Riding the Gravy Train.