Възможно ли е изобщо събуждане от този тресавищен, монотонен, компромисен, увличащ и безкрайно удобен начин на живот? Животът на другите, но не този, в който се месим, когато искаме да знаем и най-малките детайли от последните случки на приятелите си и не този, който се опитваме да догоним у по-успешните ни познати. А животът на другите, който неусетно става наш живот, променяйки дефиницията на това за какво живеем, задавайки ни ценности и бутайки ни в предварително положените коловози.
Удобна, сдъвкана и изплюта телевизия, вместо смислена книга или смислен филм; над осем часа, прекарани в офис под луминесцентна светлина, вместо пълно преживяване на следобеда и разходка с колела под косите слънчеви лъчи; продажба на акции на борсата вместо стрелба по съветски хеликоптери.
Другите, които по-добре от нас се преструват, че конвенционалният живот ги устройва напълно и никога не са искали друго, а всъщност бавно полудяват. И другите други, които са толкова по-будни от нас, че собствените ни опити да се събудим изглеждат аматьорски и обречени на неуспех.
Май е по-добре да се обърнем на другата страна и отново да се отдадем на унеса. Все пак, започва цяла нова година, не можем да си позволим да си даваме сметка как сме прекарали всеки ден от нея, нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар