Вечер с Телониъс Мънк
Доживях края на поредния сезонен сън и посетих със замах и приятели добри два спонтанни, нетрадиционни, леко апокрифни и камерни джаз концерта. Първи беше оранжевият четвъртък в лилавия салон. Рядко се среща музика, в която да няма някакъв конфликт, въпрос или драма, или пък тежест. Обикновено ако слушам такава музика ми звучи плоска, безсмислена, сладникаво популярна или пък невзрачна. Но този път бяхме заляти само с някаква безкрайно позитивна история, и звучеше чудесно - може би защото беше на живо.
Второто беше във военния клуб, любимо завръщане към една от слабостите ми в джаза - биг бенд музиката. Немският посланик ми даде визитката си при най-странните обстоятелства евър. Отидох да му кажа, че там, където е седнал, е заето. Когато ми каза кой е и стана да си събира партакешите, така ме досрамя, че го запреследвах и му задуднах да се върне. Един вид - Come back, man, you're the German ambassador, you can sit where you want. Не харесвам преклонението пред авторитети, но в случая сгафих на дипломатическо ниво. Хрумна ми в отговор на неговата визитка да напиша на едно листче "Змеев. Некултурно аташе".
Когато пролетта предстои, и във въздуха има джаз... и човек се събужда, раздвижва, разкъсва пашкула, яхва колелото, освобождава се от излишните телесни мазнини...
Хвърч!
