Още нещо за вдъхновението.

Тези дни се видях с Алекс - събитие, което се случва достатъчно рядко и предполага да се отбележи по някакъв начин. Както винаги, стигнахме до множество изводи за живота, вселената и всичко останало, които сега се опитвам да си спомня и имам леки трудности. Помня обаче, че говорихме за блоговете (си) и за неписането в тях. 

Нея я съкрушава новото поколение блогъри, които преследват набор от цели, различни от простото блогване заради самото него - цели като популярност, пари, свежо рейтинги и блог класации. Това я кара да губи вдъхновение и дълги периоди да не пише в блога си. И понякога си мисля, че даже включването й в агрегатор, който гони сходни цели, вероятно я кара още повече да се усеща като риба в аквариум, която много хора наблюдават и очакват от нея да бъде такава и такава - да се бори за рейтинг, да пише интересни и оригинални, и най-вече значими за човечеството неща (колкото и абстрактна да е дефиницията на последното, ако я има).

Всъщност много добре я разбирам. Блоговете са добър начин за масово разпространение на информация, трябва само тя да отговаря на определени критерии - да изглежда така и така, да бъде написана по определен начин, с определен тон, да тийз-ва читателите, да ги кара "да остават след рекламите" и т.н. Тоест ако искаш публикацията ти да стигне до наистина максимален брой хора и да им се хареса, трябва само да следваш тези и тези инструкции (примерно).

В което, естествено, има мъничка уловка. За да си популярен, често трябва да оставиш нещата, които наистина си и да обърнеш към света социално приемлива фасада. Ти пак си себе си, но правиш мъничкия компромис да не пишеш само за това, което наистина те вълнува/да не пишеш с честотата, която на теб ти харесва - в името на голямата цел - да си по-нагоре в класациите и блогът ти да е по-интересен на всички.

Както в много неща, и в блогването има ценности, които понякога са коренно противоположни. Няма прав и крив - говоря за две да ги наречем условно "поколения" блогъри, които се ръководят от съвсем различни ценности. Може да се направи паралел между тези Интернет поколения и кои да е две реални поколения в нашето общество, например между тези, родени преди чалгата да започне да се приема за нещо съвсем нормално, и тези, родени след това. 

В Интернет има голяма пропаст между "новите" блогъри, приемащи писането като състезание, и "старите" блогъри, които са започнали тогава, когато блоговете в България се събираха на списък линкове, дълъг една-две странички, и не са ръководени от рейтинг. 

Но ако приемем, че масовостта намалява стойността, значи ли това, че блогването като действие се обезценява, защото мрежата е твърде разводнена? За мен отговорът е "не" (въпреки, че мрежата наистина расте непрекъснато), но ми е миналвало през ума. 

Разводняването според мен е не само заради лекотата, с която можеш да си направиш блог или превръщането на блоговете в мода. А и защото блоговете все по-често се поставят на някакви конкурентни начала с всичките тези класации и планети. Едно от най-големите условия да имаш успех в тези класации, е да пишеш много често, да компенсираш понякога не толкова доброто качество с обилно количество. Ако може по 3 пъти на ден да блогваш - просто перфектно. Ловците на рейтинг са тези, които образно казано говорят най-много и викат най-силно, за да може да ги чуят най-много хора. Това кара хората, които никога не са били фенове на крещенето, да си мълчат продължително. Мейнстрийм блоговете заприличват все повече на мейнстрийм медиите - и знаейки какво сполетя телевизията, би трябвало да знаем какво да очакваме от масовите блогъри.  

Имам си прости решения за някои от нещата, описани дотук. Не знам колко успешно ще е за другите, но споделям: 

- Опитвам се да откажа сайтовете, където има стотици блогове на едно място. Особено когато искам аз да пиша в моя блог, най-скапващото вдъхновението нещо е първо да прочета сто други блога. Изобщо се старая да не предозирам четенето на хора, които не са ми интересни. Посредствеността попарва желанието за писане. 

- Умишлено не се включвам в каквито и да е сайтове, които мерят кой е по-по-най. Видях, че ме има в някаква планета или нещо такова, но мен това не е способно да ме отблъсне. В собствения си блог аз дефинирам правилата - имам право да съм точно толкова скучен или да не пиша по месец-два. Когато се държиш като аутсайдер по стандартите на ловците на рейтинг, некачественият трафик си отива бързо. Дъното на тези класации е удобно място да правиш каквото поискаш, без да се съобразяваш или състезаваш. (Например в Гугъл Аналитикс много се радвам на огромния Bounce rate, който има блогът. Завръщащите се читатели са моите хора, а тези, които прекарват по-малко от минута на сайта - някак знам, че ще се справя и без тях.)

- Линквам към малко хора и малко хора линкват към мен. Когато търся нещо ново и интересно, не отивам в "хипермаркета", а тръгвам по малките улички - гледам какво са линкнали хората, към които аз съм сложил връзки, т.е. които са ми интересни. Шансът да открия добър нов блог е голям.

Знам, че това едва ли ще излекува нарастващото нежелание на Алекс да пише. Всъщност написах това колкото към нея, толкова и към себе си (кой не писа над два месеца?). Ще ми се да кажа на хората, тъгуващи по старите Интернет времена, че макар нещата да се променят, не всичко е изгубено. Има много добри нови блогове, просто са скрити между повече недобри. И определено не бива да допускаме това да ни действа демотивиращо в търсенето на интересни неща за четене. Тъкмо напротив. 

Що се отнася до писането - колкото по-малко се влияем от чуждите блогове в своя, толкова по-добре. "Замразените" блогове, които са били поддържани две-три години, и изведнъж авторът им е спрял да пише, са тъжна гледка. Човекът не е спрял да има мнение за нещата, които му се случват, нито е спрял да се впечатлява от света около себе си (а дори да е спрял, това също си заслужава блогването). Освен това има някакви читатели - поне най-верните на блога му хора са останали. Тези, които най-малко би му се искало да разочарова в истинския живот. Да каже на тези хора нещо, би могло да има куп благотворни ефекти и да го извади от зациклянето. Поне така си мисля аз.