Нещо като скандал тръгна от една статия на Елена Кодинова. Всъщност преди да прочета самата статия, попаднах на два отговора (1 и 2), пълни със супер черна критика срещу авторката. А когато прочетох статията, разбрах, че отговарящите просто са се припознали като тези, срещу които Елена негодува.
Положението с коментарите беше зле - 99% от хората се нахвърлиха срещу авторката на статията и я обвиниха в какво ли не - че е грозна, че не може да пише и изобщо я направиха по-черна от дявола.
Което е смешно. Елена Кодинова изрази лична позиция, описваща някакъв мъгляв събирателен образ. Според мен остави достатъчно място извън типажа, който описва. Защото става дума за претенциозни, мега самовлюбени, но недобри писатели, от каквито тук изобилства. Е, освен това се опита да каже също защо тази позиция се появява там, един вид даде обяснение коя е тя и защо има право да се изкаже. Излишно обяснение.
Тя хвърли и провокация, на която според мен е очаквала да отговорят част от хората, които са причина за споменатия по-горе събирателен образ.
"Анализите", които всъщност бяха лошо маскирани лични нападки, ставаха все повече и повече. Намеси се името Момчил Николов, после Мартин Карбовски, някакви жени се псуваха от блоговете си...
За първи път се поинтересувах за скандала дни, след като първата статия беше публикувана и исках да обобщя реакциите и мненията, но това се оказа почти невъзможна и доста неблагодарна задача.
Отговорите на провокацията многократно надхвърлиха по жестокост първоначалния текст. Писатели и коментатори включиха в текстовете си, които сигурно смятат за остри, напълно ненужни лични критики срещу авторката, с което показаха най-вече, че не я познават. Подложиха на истинска дисекция статията на Елена, като иронизираха плитко повечето неща, които тя имаше да каже. Вместо да се вслушат в някои от тях. Например двама от писателите написаха в отговор на Елениното "Аз, слава Богу, не съм писател", супер неоригиналното "Аз, слава Богу, съм писател".
Моето мнение за новите български книги съвпада почти изцяло с това на Елена Кодинова. Може би хейтърството вече се е изтъркало, може би има някакво предубеждение в мислите ми. Не слагам всички под един знаменател - само тези, които съм чел не ме кефят (няма да изброявам).
И това е моят проблем с по-новата българската книга - че от време на време се лъжа да прочета някоя, и винаги се оказва, че наистина съм се излъгал. Може да са много умни авторите на тези книги, може да са невероятни пичове и супер копелета, но по никакъв начин не предизвикват добра реакция към книгите си. Защото книгите им са слаби. Отново казвам, че това мнение се простира до книгите, които съм прочел, с нищожните изключения на броящите се на три пръста харесали ми книги.
Определено не ми допада евтиното убеждаване да си купя някоя книга в стил промоция във "Фантастико", например опаковайки я лъскаво и вдигайки много шум около нея, само за да се окаже после всичко едно голямо разочарование. Идеята "млади са, ще се научат" не ми допада, защото не искам да се учат, карайки ме да чета недоготвените им произведения. Освен това не са вече толкова млади.
В този ред на мисли, отделна история (голяма скоба) представлява закупуването ми на книгата "Кръглата риба" на Момчил Николов - един от хората, които жлъчно отговориха на Кодинова (всъщност в по-късен свой текст тя написа, че никога не го е имала предвид, като е писала текста, но какво да се прави - дружки са му "Бърза литература", които според мен в голяма степен отговарят на събирателния образ на Кодинова). Преди да заплува из книжарниците, въпросната книга се предлагаше в "Onda" срещу 15лв.
Сигурно на пръв поглед изглежда уместно - полагаш морна кълка върху коженото кресълце, сръбваш карамелено макиато, и понеже екранът на твоя MacBook Air те отегчава, решаваш да разбереш какво има за четене и да разгърнеш книгата на "младия" български автор.
Неписателската ми клавиатура обаче не може да предаде изумлението, което се изписа на лицето на тийнейджърката, продаваща в "Onda", когато от вратата се запътих към нея и попитах "Имате ли книгата на Момчил Николов "Кръглата риба"?".
"Книга?" каза със страхопочитание тя, все едно никога през живота си не се е докосвала до такова нещо.
"Да, книга", казах аз и описах правоъгълник с ръце, защото реакцията й беше туземска.
Друго момиче от "Onda" посочи, без да казва нищо, триножника, на който беше окачено въпросното произведение. След като се разплатихме, а те се хилеха неловко, първото момиче попита:
"Ама тя интересна ли е?" - очевидно за да дойда да питам за нова книга, която я няма по книжарниците, сигурно трябва да съм я чел, нали.
Казах, че не знам и си тръгнах. Може би на момичетата в кафето им дойде твърде много концепцията за човек, който дава 15 кинта за книга... мога само да гадая. Но по реакцията им съдя, че съм бил първият, закупил книга от тяхното кафене. Което поставя под въпрос ефективността на подобен маркетингов ход. (затварям голямата скоба)
Накрая, относно скандала мога само да кажа, че имам доверие на Елена Кодинова, което тя е изградила с множество силни текстове. За мен няма нужда да обяснява защо е написала текста, който е написала. Изглежда дори и някоя нейна статия да не е толкова добра, все пак ще я прочета, защото ми е интересно какво ново покрай нея. В края на краищата, статията й имаше положителен ефект - заговори се за новата българска литература, макар че тези разговори веднага преминаха в лични нападки, псуване и разчистване на стари сметки - все неща, които отблъскват нормалния човек от четене на нова българска литература (и после защо няма читатели - покажи най-грозната си страна и очаквай да те четат.)
Такова доверие не е изградил никой български автор на книги. Има един, за който си мисля, че пише добре, един друг, който ми допада отчасти, но произведенията му ми звучат приковани към 90-те. И това е. Ничий нов роман не очаквам с нетърпение.
Даже прехвалената "Кръгла риба" е на път да се окаже разочарование за мен. Не съм я дочел, но по средата изгубих желание да продължавам. Досади ми страшно. Книгата започва с 56 страници, написани в бъдеще време - стоически четях всички пасажи, въпреки, че безумно ме дразнеше. Бъдещето просто не е създадено да се пише продължителен текст в него. А това се предполага да е началото, което ще ме грабне и ще ме накара да прочета всичко. Е, на моменти изглежда просто авторът е търсил пълнене на обем.
Да влезе следващият прехвален роман - "18% сиво".
6 коментара:
Аз чух за книгата по радиото, Момчил Николов я представяше и ми се стори, че ще е интересна. Сега съм я прочел почти до средата и започна да ме отегчава :(
Змеев, от "неписателската" ти клавиатура е излязъл доста професионално написан, грамотен и интересен текст. Харесва ми конструктивният начин, по който критикуваш, макар и сред "лошите" на места да разпознах себе си :) Прав си, статията на Кодинова беше повече полезна за младите български писатели (или графомани), отколкото вредна. Покрай жлъчните фрази наистина се заговори за съвременната българса литература и за нейните проблеми. А тя има нужда да й се обърне внимание, повярвай ми. Защото е на път съвсем да изчезне. Аз лично се опитах да запазя добрия тон в диалога си с Кодинова. Нямаше смисъл да я обиждам персонално, но бях много недоволен от начина, по който обощава. Текстът й е доста неграмотно написан (сигурно нарочно, за да дразни допълнително), особено за човек, който се изтъква като филолог. Но е силен. И има доза истина в него. Може би повече хора щяха да се вслушат в аргументите й и да се замислят, ако не беше този чисто журналистически стремеж към конфликт на всяка цена и ако поне един "млад български автор" беше цитиран в статията, с конкретни забележки към творчеството му, а не така - по принцип. Защото на мен, примерно, не ми е приятно да ми припиват недостатъците на един Карбовски. Нито пък заслужавам да ме хвалят с неговите постижения, който също са факт. Всяка жаба да си знае гьола. Елена си направи провокацията, бях длъжен да й отговоря, а на нея сигурно й беше дваж по-интересно да наблюдава доволно резултатите от бомбата, която пусна:))). Но тази тема малко се позичерпа. Да се върнем на обстоятелствата около новите български книги, за които говориш.
Има доста точни попадения в текста ти, въпреки че празноглавите кукли в кафенето очевдино не могат да бъдат барометър за литературния живот в страната, тъй като не се вписват в нито една читателска категория. Те просто не четат книги. Никога не са чели и никога няма да прочетат книга. Което има много общо с диагнозата им на "празноглави кукли". Ти, обаче, като читател, който на всичкото отгоре умее да се изразява добре в писмен вид, си напипал доста верни неща. Да, новите бе ге романи са скучни, защото се издават само хора, които имат връзки (респективно - пари), а не хора, които има интересн истории за разказване. Последните винаги ще си останат в графата "заклеймени графомани", ако не познават тоя или оня от издателския бизнес. Или ако не си бръкнат в джоба и не инвестират в собствените си романи, както направих аз. Направих го, защото вярвам, че има какво да разкажа. А обратната връзка с читателите на блога, в който споделям творчеството си от години, ми дава увереност, че не само аз мисля така. Издателският бизнес, пък, обича да инвестира предимно в чуждестрани бестселъри и в диети за отслабване, тъй като там печалбата е сигурна. Както виждаш, получава се омагьосан кръг. Да, авторът на 18% сиво също е част от този омагьосан кръг. Ако Любен Дилов-син ти е личен приятел и се заеме лично да ти представя книгата, определено имаш повече възможности за пазарна реализация от един талантлив интернет "графоман", примерно. Но това не значи автомтично, че не можеш да пишеш или че книгата ти е скучна. Да, повечето съвменни бе ге романи са по-скоро роднински услуги, отколкото пазарни продукти. 18% сиво, обаче, е ярък пример за това, че връзкарите също могат да пишат. Книгата е чудесна. Но, дай да измислим начин да дадем шанс и на талантливите хора без връзки, ок? Защото много от тях имат какво да кажат на света, но никога не могат да напуснат тесните граници на електронното самопубликуване. България е страна богата на таланти, в която изпъкват посредствените хора. Иска ми се да потърсим начин да променим това, вместо като другарката Кодинова да поставяме всички под общ знаеманте, само защото посредствените действително умеят да изпъкват. Демек, да бъдем по-положителни и конструктивни в критиките ми се ще. Всеки може да оплюва, защото е лесно. Малко хора умеят да създават...
Ох... както и да е. За "18% сиво" скоро ще пиша, не е лоша, дори напротив, лично аз очаквах повече. Ще пиша и за още две нови български книги, ще ми е интересно после да прочета твоето мнение.
Бях се притеснила за теб по едно време, радвам се, че пак се появи в блога :)
@георги: аз смятам да я довърша, въпреки, че и мен ме отегчава...
@asktisho: Прав си, че този "скандал" остаря. Публикацията стоеше на драфт от ден 2 след статията на Кодинова, но не я пуснах по някакви причини.
Не мога да генерализирам какво й куца на новата българска книга. Знам само, че в 9 от 10 случая, когато посегна към (обикновено широко препоръчвана) българска книга, тя се оказва ненужно прехвалена. Ще ми се да имах някаква рецепта за "оправяне" на проблема, но нямам. Качеството на литературата трябва да се подобрява от тези, които я създават, струва ми се.
@nousha: Хех:) Надявах се на повече коментар от "както и да е":):) Но както и да е. 18-те процента ще ги чета веднага след рибата. Благодаря за загрижеността... не остава много време за блога покрай останалия живот, и само се успокоявам, че така е по-добре от обратния вариант.
Ок, ще напиша повече от "както и да е", но при мен. Просто смятах след поста си за Бърза литература да не пиша за "литературата изобщо", но щом има интерес ;)
По едно време ти писах и мейл на посочения адрес, но явно се е затрил. А вложих толкова творчество, да му се не види!
благодаря ти, човече. сега намирам твоя текст ("самовлюбената" ми душа ме кара чат-пат да си сърчвам името в гугъл:))
значи излиза, че като "слава Богу, не си писател" и не се чувстваш лично засегнат, има вероятност думите ми да ти се сторят разумни. приятно е да разбера, че някой ме е разбрал съвършено точно.
Публикуване на коментар