понеделник, 14 април 2008 г.

Сирини.

От известно време насам работата ми включва получаване на голям брой прес съобщения. По-лошото е, че трябва и да ги чета. Сега разбрах колко много ни спестява рубриката "петъчен PR" в Капитал. Неграмотност, всепоглъщаща като мосю Креозот.

Представям си всички тези хора, на които просто не им пука достатъчно, че да пишат правилно. Чудя се какъв трябва да е подходът ми, ако се опитам да им кажа, че преди да изпратят нещо до всички в списъка си с адреси, трябва поне да го погледнат... Интересно ми е какви са техните оправдания за начина, по който пишат. Че никой не ги е научил? Че и така се справят в живота? Че са в началото на промяна в езика и вървят срещу всички правила?

Мисля, че ако бях учител по български, щях да преподавам правопис до последно - докато 90-95 процента от учениците ми не пропишат правилно. Защото няма значение дали от тях ще станат пишещи хора. Дори единственото нещо, което да им се налага да напишат в живота да е бележка "Магазина не работи", или табелка "Света на шапките", или пък рекламен плакат "Нямате търпение да порастнете?", бих предпочел да го напишат правилно, а не да заливат всички с глупостта си.

Няма коментари: