Зала "България" е чудесна, и доколкото разбирам, няма да я събарят (още). Има много истории, които могат да бъдат разказани за тази зала, но моята е само една - историята на човека от плебса, попаднал в залата за класически концерти.
Когато ходиш в зала "България", всичко зависи от това колко знаеш за съответното произведение и изпълняващите го. По този признак цари сериозно разделение в публиката, която посещава залата. Имаме тежка артилерия от пенсионирани учители по цигулка и хора, работещи в операта. Те неволно дирижират и откриват грешки дори на най-прочутите солисти. Към тази група ще добавя и онези почитатели на класическата музика, които просто знаят всичко, което може да се знае за нея. Ултраси на класиката един вид.
Другите са хората като мен - попаднали кой знае защо в това старо здание, най-вероятно заради хубавата дървена облицовка. (класическата музика ми носи спокойствие и ме кара да се чувствам велик - какво по-добро обяснение мога да дам?).
Но има момент, когато тези две групи се сблъскват като тълпи от футболни хулигани. И този момент не е при гардероба, където вечерно облечените оглеждат с насмешка спортното ми яке и раница, нито пред зоркия поглед на лелките-разпоредителки, заслужаващи внимание в отделен текст.
Войната на знаещите и незнаещите се разразява по време на изпълненията, и по-точно в онези паузи между частите на едно произведение, когато не трябва да се ръкопляска. Винаги се намира кой да започне да аплодира в тези неловки паузи, оставени от композитора като някаква подигравка към неуките бъдещи поколения. Винаги се намира кой да подеме аплодисментите, и се надига една вълна на неразрешено одобрение. "Ние не знаем, че не трябва да се ръкопляска тук, но много ни харесва как свирихте до този момент", като че ли казват тези ръкопляскания. Все едно на изпълнителя му пука за мнението на хора, които дори не познават произведението.
После тези аплодисменти стихват под напора на лошите погледи и дюдюканията от страна на посветените в тайнствата на класическата музика. След няколко такива инцидента само за една вечер съм ставал свидетел на следното проявление на стадно чувство - тези, които не знаят чакат знаещите да започнат да ръкопляскат, преди самите те да се включат.
Изпитана тактика, освен в случаите, когато се свири някое особено непознато произведение.Тогава може да стане така, че малцината знаещи да ръкопляскат, а онези, които не знаят да се радват, че самите те не пляскат, защото си мислят, че моментът не е подходящ. Обидени от липсата на достатъчно одобрение, музикантите продължават със следващото произведение, оставяйки впечатлението, че свирят следващата част на предишното. Не бих могъл да го кажа по-ясно.
Не може ли просто всеки да ръкопляска, когато иска?
6 коментара:
Не може :) Музикантите побесняват, и съм сигурна, че ако си на тяхно място, е оправдано :) Освен това класическата музика е вече някак си по-крехка, а ръкоплясканията са някак си разрушителни, двойни плесници по тишината, която много пъти се явява част от произведението, което слушаш.
Обаче аз мисля, че в публиката в зала България има и трети вид, нито професионални музиканти с "ухо", нито решили просто да послушат, а ни риба, ни рак, като мене, въпреки че аз съм повече риба :)
Не знаех, че чак побеснявали:):) Но има и друго - когато тези паузи настъпят, все едно Диригентът на Кашлицата вдига ръце и размахва своята палка. Всички, на които им се кашля, започват да кашлят. И говоря за мнооого кашлица.
Значи не може да се ръкопляска, а кашлицата е добре дошла? Накъде отива този свят...
Хм, тука Нушата яко те преметна.
Естествено, че никой не побеснява, освен снобарите долу в залата.;)
Аз също пляскам по вдъхновение и редовно не в такт с плебса.:)
Не може нормален човек да не се радва, когато получава признание за свирнята си, пък било то и не на най-подходящото място.
Страхотна темичка, поздравления!
Това с кашлицата лично мен ме дразни :) затова си нося бутилчица водичка, за да не се включвам в общия сугестивен хор.
А хората ги има всякакви, лично съм виждала как музиканти се дразнят, че се ръкопляска между части на произведение, но предполагам, че е възможно те самите да са били сноби. Работата е там, че като си "от другата страна", на сцената, виждаш нещата малко като от Огледалния свят и не всичко е просто отражение :) Тъй че... аз си признавам, че се възмущавам, когато някой ръкопляска не на място. Можете да ме изгорите на клада ;)
Затова най-добре просто да куфееш, развявайки дълги коси (или спомена за такива). Хем изразяваш одобрение, хем не вдигаш шум, ако си улучил такава пауза.
От друга страна - ша праа кот си искам, че аз съм си платил бе, ей!
Горните две неща са точно тези, което бих правил/казвал, ако изобщо ми пукаше от нещо :D
A
ако питате мен, най-готино и най-егоистично е човек да си се размазва кротичко на стола, без да го е еня за пляскане ;-)
Публикуване на коментар