Бегло има общо с предния постинг днешната ситуация, в която се държах лошо. Бях си намислил, че вече ще си казвам, когато нещо ме мъчи, без да премълчавам и да спестявам на виновника нищо. И защо ли не ми се струва странно, че първото ми "изрепчване" не беше срещу шефа ми или човек над моето положение, а срещу друг човек от офиса, който няма повече авторитет от мен.
С други думи - лесно е да се скараш, когато някой по-слаб от теб е свършил глупост, която те касае. (Без да влизам в подробности, съответният човек беше обещал на хора, пред които не искам да се излагам, че ще свърша нещо - ей така от мое име казал че нещото ще стане. А моето непоискано мнение е, че свършването на съответната задача щеше да има по-скоро негативен ефект).
Е, после като се обадих на човека да обсъдим случая, беше доста overkill ситуацията. По едно време неусетно се развиках. Лесно е с по-слабите...
Чувствам се много виновен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар