Есенна нощ в компанията на Panycan Whyasker - българската група, която ми харесва 95% и ме дразни само 5. При останалите съвременни музиканти от родината, съотношението е обратно. Макар че какво значи съвременни? Напоследък все повече се убеждавам, че принадлежа на миналото, а това е констатация, която неизбежно води до смълчаване.
Истински съвременните отдавна не се занимават с дилеми като "материални срещу други ценности". И аз съм на път да се предам и да се превърна в поредния персон, ламтящ за сокоизстисквачка, седан Пежо, часовник Зодиак и телевизор Бенг и Олуфсен.
Защо не? Кой е казал, че животът на придобиването не е един достойно изживян живот? Ще си придобивам, винаги ще имам ясна цел, и неминуемо ще съм щастлив.
"Ако мога да дам само един съвет на хората за това как да са щастливи, ще им кажа - Хора, ОГЛУПЕЙТЕ!".
3 коментара:
Много си се замислил напоследък. Май не си пил достатъчно червено вино през есента. :)
Правдиви разсъждения, макар и тъжни.
Хехехе, радвам се, че отново коментираш тук, макар че упрекът за червеното вино е съвсем уместен... Вечност отмина от последната бутилка насам. Но има и уловка - виното ме кара да се замислям още повече. И разсъжденията стават все по-Коелювски и във вид на сентенции, задълбочени и патетични.
Аз чета редовно, но не винаги имам какво да кажа.
Нищо лошо им няма на разсъжденията по Коелювски, аз мисля, че той хубави идеи има и добре разсъждава, както и добре пише, обаче начинът да си представя разсъжденията ми е доста неприятен (всичко мога, всичко знам, аз писател съм голям, истини ще ви открия, да намажете и вие) затова не го чета. Сега ще ме заклеймят като неинтелегент, но не мога да си кривя душата за човека, колкото и да не мога да му търпя книгите.
Публикуване на коментар