Нарцис: едно self-интервю

ЗЗ: Знаеш ли, само най-големите гъзове в историята са си правили self-интервю. Винсент Гало например...

Змеев: Кой? И забелязвам, че използваш цинични думи. Това някаква нова черта от имиджа ти ли е?

ЗЗ: Нека се разберем кой задава въпросите - аз. Освен това тук мога да си позволя да пиша каквото си искам.

Змеев: Окей, пич. Стреляй.

ЗЗ: Знаеш ли, четенето на блога ти напоследък е като да прокараш стиропор по стар "Москвич". Правил ли си го някога?

Змеев: Четенето на блога ли?

ЗЗ: Много умно. Та - на какво се дължи тази тегавост?

Змеев: Напоследък много работя, пич. Или всъщност...

ЗЗ: Седиш в твоя алуминиево-ламинатен офис и правиш змейското си Д по-дебело. Знам. Кажи ми за блога, ето, да си представим, че това е обикновено интервю в някоя маргинална кабеларка. Аз съм напориста репортерка с наднормено тегло и те питам - как започна този блог?

Змеев: Блогът стартира преди 11 месеца с една идея, която постепенно се видоизмени. Първоначалната мисъл беше да има 90 към 10 процента фикция и реалност. Но напоследък тук всичко е една голяма авто-рефлексия. Иначе казано, плочата се върти след записа и се чува само шлюп-шлюп-шлюп с 33 оборота в минута. Или 133.

ЗЗ: Значи еволюцията на този блог е от фикция към реалност?

Змеев: И наричаш това еволюция? Какво по дяволите й има на фикцията? Ето, пиша под псевдоним например...

ЗЗ: Да, уцели следващия ми въпрос. Защо?

Змеев: Защото си мислех, че дава особено голяма свобода. И дава, в зависимост от това, което искаш да кажеш. Например, ако говориш за посредствеността или идеализма по принцип, можеш да се кръстиш както искаш. Но ако описваш как си пръднал, хората, на които им е замирисало, ще те разпознаят. А ти не искаш това. Ето, толкова е просто. Макар и списвано от един човек (?), това е място за разказване на истории, за оставяне на следи и вплитане на загадки. За тези, на които им се занимава.

ЗЗ: Но все пак има промяна.

Змеев: Не може да няма. За почти година мисленето на един блогър се променя. За този период на няколко пъти решаваш да се откажеш и после продължаваш. Такива са правилата. Има и хора, които не продължават, или се връщат към блога си след време, революционно променени, тоест, когато са готови за това.

ЗЗ: Имаше някакво заглавичкване с дизайна по едно време. Обичаш чушлетата ли?

Змеев: Това е чудесен пример как на човек му се предоставя възможност да яхне вълната, но той я оставя да отмине. Случва се навсякъде около нас. В свободното си време можеш да научиш много неща, ако имаш самоинициатива. Неща, които да те направят конкурентноспособен и самостоятелен. После седмици наред четеш "Блогосферата" и се почесваш. След това решаваш, че можеш да пишеш съвети за блогване. Те се провалят, защото не си достатъчно технически грамотен. Свиваш рамене и продължаваш. Чушките са компромис, нещо като междинна фаза, люто чистилище.

ЗЗ: Мрън-мрън-мрън. Направи нещо по въпроса!

Змеев: Опитвам се. Ето, сега планирам малко промени в личен план - по-малко работа, повече хайку, релакс и ароматерапия. Ще чета книги, подходящи за досадна отличничка - Мураками, Орхан Памук.

ЗЗ: Ще разкриеш ли някога тайнствената си самоличност?

Змеев: Не и преди да достигна съвършенството.

ЗЗ: Е, на прав път си.

Змеев: Благодаря. Сериозно, мислех си, че ще мога да се освободя от границите като Змеев. Естествено, оказа се, че границите се намират в мен самия.

ЗЗ: О, вече звучиш като Коелю или по-лошо, като манекенка, чела Коелю. Не мога да повярвам! Бъди малко по-куул, по дяволите! Проваляш интервюто!

Змеев: Cool people suck. Цената на куул е твърде висока напоследък, и нямам предвид кинтите.

ЗЗ: Значи приключих с теб. Все пак благодаря, че се съгласи на това интервю. Всъщност щом не си куул, защо го направи?

Змеев: За да не работя.