Като отивам на работа с колелото, често минавам покрай едно място, където се събират "деца на улицата". На различни възрасти са, със скъсани дрехи, някои носят торбчки лепило. Наобикалят някакви тръби за парно, където е по-топло.
Винаги като се сетя за тях, ми става гадно. Представям си какви биха могли да бъдат, ако се бяха родили в "нормално" семейство. Осъзнавам, че от позицията на добре отгледан човек е абсолютно невъзможно да вникна в техните разбирания за света. Някакви тотални извънземни са за мен, и аз за тях, няма пресечни точки.
Често мисля и за другите, които ме срещат по улиците:
- Бабите, продаващи цветя по заведенията. Особено една, която бута супер-архаична количка с бебе. Срещал съм я в китайския ресторант на ул. "Славянска". Много ми е жал за тази жена. Виждал съм я как прегръща бебето, наистина му се радва и се грижи за него. Чудя се какво ще стане с това дете, когато поотрасне и бабата - ужасно стара на вид - умре. Мисълта, че е обречено, не ми дава покой нощем.
- Двете дечица със заешка устна, които продават картички. При тях си представям много гаден "собственик", който ги смила от бой и взима всичко изкарано, за да пие.
- Момчето със сак през рамо, което веднъж ми каза: "Екстрадираха ме от Гърция вчера и нямам пари за билет за влак, за да се прибера в родния ми град". Не му дадох стотинки боейки се, че е наркоман.
- Малките циганета, протягащи ръка по улицата. Чувал съм, че печелят много добре, отново за родителите си обаче. И не получават нищо в замяна.
- Неколцината, които са опитвали със сила да ми отнемат неща - обикновено успешно. Опирали са ми нож в гърлото и така нататък. Жал ми е за тях.
Защо пиша това? Защото не вярвам, че има решение. Ако вярвах, сигурно щях да посветя живота си на благотворителност.
4 коментара:
Айде, моля ти се, не се щурей и ти. Това са хора, които ги мързи и никой не им е виновен, никакво съжаление за тях. Никой не ги е задължил да живеят в София, където пък работа има за всички... А пък земята в провинцията просто чака някой да я работи...
Гледай на ситуацията като на естествен подбор. Аз така правя и съм искрено щастлив.:)
Позициите ни се различават. За възрастните донякъде мога да приема, че имат избор, макар и силно ограничен. Много от тях не са способни да осъзнаят възможностите да водят друг живот на село, както предлагаш.
А децата за мен са жертви на целия заобикалящ ни свят. Децата първоначално не са направили нищо на никого, освен че са имали лошия късмет да се родят в грешното семейство. Идеята ти за естествения подбор допуска, че е нормално хора да бъдат оставени да умрат без никой да направи нищо, и без да се загрижи дори.
Точно това допуска теорията ми. За да проумее човек, че има кофти неща в живота и да ги избягва, трябва или да му се случат, или да види, че са се случили на някой друг. Е, аз предпочитам втория вариант. Трябва да ги има, за да бъдат "един чудесен лош пример".
Или теб те блазни мисълта, че 100% от родените трябва не само да оживеят, ами и да растат в прекрасна среда, да бъдат здрави като камъни, да посещават добри училища и да получат солидни професии. А? Защото според мен няма как да стане, а и което е по-важното - не бива.
Донякъде ме блазни тази мисъл - съвсем малко:) Но осъзнавам невъзможността да бъде осъществена.
Представи си обаче, че вместо принизени до нечовешко съществуване хора, ние даваме за лош пример на децата си безполезните, мързеливите и безпринципните в обществото. Това не значи, че те трябва живеят на ръба на физическото оцеляване, или че трябва да бъдат оставени да умрат. Разбирам позицията ти и виждам точно къде се разминаваме - в моето допускане да се толерират "социални паразити", чийто беден живот да е осигурен от държавата.
Публикуване на коментар