Снощи Пласибо направиха втория си концерт в България. И добре го направиха.
Пласибо могат да бъдат лек за депресия, идващ в слушалките на персоналния ми плейър. Могат също и да ме карат да скачам и крещя. Точно тази комбинация от удоволствие, болка и пренаситен с досада цинизъм е най-големия магнит за мен в тази група.
Няколко неща се промениха от предишния път. Пласибо добавиха още един албум към колекцията си от откачени творения. Залата беше една идея по-добра, макар че нито НДК, нито някаква спортна зала са подходящи за такъв тип група. Трябва си специално място/места за 5 000-10 000 човека, само за концерти. Докато се построи такова място, ще ме е срам, че групи като INXS и Placebo трябва да блъскат в мръсни, скапани зали с лоша акустика.
Това, че Пласибо не могат да съберат стадион хора е въпрос на твърде много обстоятелства - например, че огромна част от слушащите ги са извън България (тук следва утопична визуализация как ако всички тези над 1 милион сравнително млади хора не бяха навън, нещата щяха да са по-различни, а концертите - по-посетени).
Всъщност имаше достатъчно публика, и не беше супер претъпкано. Много хора бяха в точното настроение, куфяха и се кефеха, пееха и участваха всячески. Бяха достатъчно, за да отсрамят останалите като мен, които седяхме малко по-отзад и просто попивахме вибрациите.
Концертът отново беше една емоция, някакво час и половиново смесено чувство. Брайън и Стефан бяха отпред на сцената и си поделяха фронтменството през определени периоди. Сменяха китари като за световно, нямам особена идея защо. Имаше много приятни електронни включвания - заподозрях една мацка за работата със семплера, но не съм сигурен. Видеото много го биваше - впечатлявам се от точно такива кадри, каквито бяха подбрали от групата - графити на Banksy, черно бели стари филми, изобщо някаква пънкария цареше по дисплеите.
Личното ми възприятие беше помрачено от някви обстоятелства, трябваше ми много време, за да се настроя, но към края Пласибо достигнаха и до мен. На същите обстоятелства отдавам и факта, че този път ми хареса една идея по-малко от първия им концерт в София. Това си е субективно, надявам се, че на повечето хора им е харесало.
Между другото, писна ми навсякъде да чета за сексуалността на членовете на групата. Вместо и аз да давам справка за това, ето ви седемте смъртни гряха според Пласибо. Имам само два, с което се класирам много по-добре от смъртните грехове според Библията. Да взема да стана Пласибианин.
7 deadly sins according to Placebo:
1_ Laziness
2_ Homophobia
3_ Racial Intolerance
4_ Parental Guidance Stickers
5_Violence
6_ Retro
7_Sobriety
/казано с мазен глас като от реклама на шампоан/ А ВИЕ кои смъртни грехове според Пласибо имате?
5 коментара:
Хи-хи, повечето.;) Не ставам за пласибианин...
_6 го вземам от раз, но с всички нас, които не сме КУУЛ, е така :-)
_7 в голяма част от случаите, но пък моментите, в които го потъпквам, компенцират изцяло наличето му, вЕрвай ми.
_1 напоследък, но мисля, че е реакция на дистрес повече, отколкото на личностова предиспозиция.
Хъх, 3 от седем... Ма пък ако искате идеални, изобщо не ви ща - така де, ако съм идеална, няма смисъл ни от кауза, ни от религия :-)
Първия го имам със сигурност, грехът, и последния през 90% от живота ми да.
@Цонко - Внимавай, защото още не знам какви санкции предвижда Пласибианството към еретици... Може да организирам и един Meds-оносен поход някой ден за борба срещу кривоверните.
@Алекс - покаяние и 3 пъти молитвата This picture
@Vani - С два се живее... но при по-внимателно вглеждане откривам поне още два у себе си... като номера - 1,6,5 и отчасти 7... Това е то... Не е лесно.
Huh...1 и 6 в големи количества. Напоследък и 7. 3 - в много редки случаи, но все пак е имало прояви. Too bad...
Публикуване на коментар