Нека сме наясно. Онези неща за плажното масло не са обръщение на Кърт Вонегът към никого. Написала ги е Мери Шмич от Чикаго Трибюн, която е незаслужено пренебрегвана. Говоря за онзи текст, пълен със съвети и умни приказки.
Там се казва примерно да не се притесняваме от това, че не знаем какво да правим с живота си, защото някои от най-интересните хора на 40 също не знаели. Аз обаче досега не съм видял полза от това, че интересите ми непрекъснато се променят. Единственият ми извод е, че за да бъдеш особено добър в каквото и да било, ти трябва (прекалено) много постоянство. Казано без примери звучи празно и нравоучително.
В един период се бях запалил по DJ-ството (everybody wants to be a DJ, baby), и попаднах на една невероятно сдухваща статия. Общо взето, казваха на всички начинаещи да се откажат. Човек оставаше с впечатление, че всички, които е трябвало, вече са станали DJ-и, и този така препълнен кюп няма нужда от нови попълнения. Беше на много куул, ърбън и прочее сайта hyperreal.org и се явяваше началото на серия уроци за начинаещи DJ-и. Не ги послушах.
Още в началото един DJ има доста проблеми за решаване. Да си намериш техника, да я овладееш, да си изградиш усет за нещата и стил, някакви сетове, които естествено постоянно се обновяват и подобряват, да си събереш публика. Да навлезеш някак в средите. Някои от големите имена просто са познавали нужните хора и са движили в такива кръгове. Или пък парите - ако се съотнесат цените на нещата с дохода навън и тук, оказва се, че в България да си DJ е истински лукс, който невинаги се изплаща.
След известни усилия и едно пускане пред публика, вече не исках да се занимавам с това. Причини - отегчително много.
После дойдоха музиката, фотографията, писането, дизайнът... посредствеността ме преследваше навсякъде. И не е като да не съм отделял време - на някои от увлеченията си посвещавах години, преди да открия, че не са за мен. Ако има само едно нещо, за което човек е роден, и което всеки от нас трябва да търси, явно досега съм се придвижвал от вол на вол, търсейки телета. И което е по-лошо - халюцинирайки телета там, където ги е нямало.
Понякога съм имал успехи, до един следствие на ежедневната борба със собствената посредственост. Но досега не съм спечелил войната в нито една област. Само дребни битки, подхранващи напразни надежди.
Иска ми се и аз като Мери Шмич да поразмахам пръст и да кажа нещо поучително. Но единственото, което ми идва на ум е -
Дано вие имате повече късмет в намирането на призвание.
6 коментара:
Този текст все едно аз съм го писала. Е, не съм се пробвала да DJ-ствам, но горе-долу 10 години се мъчих да намеря занимание/професия, където да проявя творческата си същност. Оказа се, че имам адски набито око/ухо и от раз разпознавам доброто изкуство, обаче когато се опре до създаването му... От мен творец не става. И понеже критик (какъвто ТАЛАНТ се оказа че имам) не ми се щеше да бъда -- зарязах амбициите и се захванах с много по-обикновена работа. И мисля, че добре направих като престанах да се терзая.
Страхотно е, че си спряла да се терзаеш. Не знам дали и при тебе е така, но историята с "търсенето на себе си" преди и в началото на 20тицата на човека, е много разпространена. После някак естествено полето на действие се стеснява, не ти се иска да правиш всичко на света, и нещата се напасват. Точно това се случи и с мен, като гледам и аз "се захванах с много по-обикновена работа". Cheers!
както казват, важен е пътя, а не самото постигане на целта ;-) нека мислим в перспектива и за следващите животи, когато ще сме велики музиканти и художници lol.
Досега винаги ми е убягвал смисълът в това да не помним нищо от миналите животи, и точно това ме кара дълбоко да се съмнявам, че съществуват такива. Тъпичко ми е задето в сегашния си живот съм добро момче, чак в следващия да стана велик рекламист. Или да не накарам Стив Вай да се разплаче от умиление в този живот, защото в предишния съм откраднал пари от пралеля му...
Пък аз нищо не мога да правя...и това ми стеснява избора до никакъв избор какво да правя с живота си. Някои хора се лутат между сто неща, аз едно няма, за което да се хвана... Но знам какво ме прави щастлива поне - и все пак това не са неща, които могат да са професия, хоби или каквото и да било. И кръгът пак си остава затворен.
Поздрави :)
Vani, едва ли е вярно, че не можеш да правиш нищо. Според мен е важно човек да прави това, което му носи щастие, независимо професия ли е, или не. Никога не знаеш откъде ще дойдат витамините..ъъъ професията:) Поздрав!
Публикуване на коментар