Линкове, повече линкове!

Махмурлук, fan service и Рене Декарт

Миналата нощ направих някакъв опит за разказ, но днес ми иде да се извинявам за качеството на написаното:) Добре дошли в блога на Змеев!

Така, от време на време си се умопомрачавам, дължи се най-вече на умората, но също и на ненадейно настъпване по мазола от страна на хора, които не го и подозират. Коктейлът от усещания, който се забърква в мен ме лашка от една крайност в друга, и честно, в такъв момент не знам какво искам да кажа. Резултатът са опити като снощния, добре, че не съм парашутист, досега да съм се боднал в някое дърво (в най-добрия случай). Тежко ми ако пиша в състояние на емоционален махмурлук, а нещо ми подшушва, че днес не е по-различно. Нощността на този блог предразполага точно към това. Още извинения?

It's only called paranoia if you can't prove it. Това присъства тук специално с цел да докаже, че Уилям Гибсън ми е един от любимите автори. Сериозно, мили ми седем или осем читатели (Цонко in the middle), които за удобство мога да наричам с дните от седмицата, ако някой от вас не е зачитал този невероятен тип, моля ви, направете го. Ако трябва, започнете с най-лесно смилаемата му и изключително приятна книга Pattern recognition.

И друго, вместо с един ужасно 80's албум на Били Айдъл, моля, асоциирайте понятието Сайбърпънк с Невромантик, Нулев Брояч, Мона Лиза Овърдрайв, Джони Мнемоник и Изгарянето на Хрома. Ако не желаете, моля, не асоциирайте!

За да съм напълно ясен, макар и понякога леко дъб, бих продължил със Змеевите препоръки за стойностен живот. Защото какво би бил този свят на опити да ни се каже какво да мислим и правим, без моята лепкава лепта?....

Както казах, умопомрачен съм (добре, че не руша всичко наоколо като в Roadmarks ), така че ще ми простите. Някой е попаднал тук, търсейки инфо за Изобел Кембъл. Ако е бил озарен с умението да чете на български, ще кажа, че тази какичка ще ме бие по нездрав разум, ако ще да е с една ръка вързана на гърба и запушена лява ноздра.

Цитат по памет от сайта й: "типът от студиото, който мастерира последния ми албум, обикновено работи с дет метъл групи. Каза ми, че записите звучат доста сатанински. Бях особено поласкана...". Хухавелница! See for yourself!

Типът, с който си припява пък, се казва Марк Ланеган и е бил част от големия бум на Сиатълския гръндж. Ние също, един вид. Карираните ризи и дънките, и дългите несресани коси се броят, нали?

Но не ме взимайте погрешно. Не ви препоръчвам да слушате Изобел и Марк! Не и ако имате нещо за губене! Защото ако чуете албума им от край до край, нищо чудно да решите, че цветът на света се е оттекъл по канализацията, и понастоящем пътува към Луизиана.

Тук приключва фен сървиса от заглавието. Така видях, че едни готини хора наричат явлението някой пишещ да надраска нещо, изключително за да зарадва феновете си. А аз в това отношение съм като застаряваща естрадна "звезда" - бих направил всичко, за да зарадвам феновете си, или трябваше да кажа многобройните си почитатели... Чувате ли и седмината? Не, не се отнася за теб, човеко, търсещ "ултра звучи за кучета" (цитатът е буквален, гугъл никога не лъже). Е хайде, ето пък аз какво намерих със същото търсене. Който търси, Зелазни сам го намира.

Да влезе Рене Декарт! Веднъж той казал на френски това:
“If you would be a real seeker after truth, it is necessary that at least once in your life you doubt, as far as possible, all things.”

Съмнявам се, че го е имал предвид насериозно.