е усещането за публичност, откакто Алекс написа за това място (благодаря!). Но какво пък, не съм го почнал това (само) за себе си. Трябва да добавя и линкове към някои хора, които вече са достатъчно известни за блог-общността, но е някакъв жест от учтивост. Все пак сблъсъкът на един начинаещ с разни парадокси на блогването е особен. Но едва ли има по-досадна тема, еднакво безинтересна за хората с много и тези без никакъв опит.
Импулсът да зарежа всичко и да се превърна в clogger е доста силен. Това и пост-новогодишната реанимация попречиха да пиша по-скоро.
-->
В началото на всяка година има някакъв тъмен период, който след това се изтрива от паметта ми подобно на сън. Някъде около март, щом се опитам да се върна назад, е точно както когато след дълбок безпаметен сън се опитваш да си спомниш какво точно си правил през нощта. Това не пречи периодът да е изпълнен с работа, понякога и с резултати. Но даването на сметка и съотнасянето на всяко събитие с периода му на случване, това ми е непосилно. Затова и не смятам, че съм човек, здраво стъпил на земята. Възприятието ми за света минава през филтър, който замазва нещата почти до неузнаваемост, прекодира ги, и отбелязва важните събития подобно на начина, по който виждаме островчетата зеленчуци в топла супа.
Може би това е защото кристалната визия би била прекалено остра за сетивата ми. Имаме толкова обективни поводи да не сме щастливи, че ескейпизмът е единственият отговор. Всеки се спасява както може на своето си малко островче от спомени и заблуди. Бягството от реалността - най-голямото антидепресантско плацебо, което ни е на разположение. Йейиии!
Съществуват обаче и хора, които са толкова въвлечени в реалността, че будят възхищението ми. Докато аз тудуфкам с втора класа БДЖ по утъпканите релси на живота, те самолетват красиви следи в небето, проправяйки маршрутите, за които утре аз ще мечтая. Те знаят коя песен ще е следващият хит. Могат да предадат това, което мислят с кратки и ясни изречения. Започват да използват новите технологии още докато са нови, и не се страхуват да инвестират в нови неща. Независимо с какво се занимават, това са хората, които по някакъв начин водят множеството след себе си. Така че аз им казвам едно голямо, посредствено Евала!
1 коментар:
Всички правим, каквото можем, Змеев :-)
Някои са водачите, други са силата, която придвижва идеята им до там, където тя има и смисъл, и ефект.
Винаги ме е разсмивало положението "много вожд, малко индианец". Всеки е важен, защото е част от процеса. Водачите и пророците са без съмнение значими, но каква полза от прозренията им и лидерската им харизма, ако няма кого да поведат, ако няма кой да повярва в тях?
Аз пък питая същата еваллост (мхаха, неолог съм аз :-)) към хората, който са след тези, които ти описваш.
Защото историята познава много случаи, в които от неорганизирана тълпа се е раждал лидер, някой, който не е имал това наум изобщо, нито е вярвал, че ще успее, но под напора на нуждата и обстоятелствата, е правил, каквото е могъл, и е повеждал хората, и те са го следвали, давайки всичко свое.
Но не ми е известен нито един случай, в който дори най-харизматичният, напредничав, могъщ и каквото_още_се_сетиш лидер да е успявал да помръдне дори сантиметър самичък.
Обичам хората и им се възхищавам, защото в тях е истинската сила, вдъхновението, мощта, енергията, която дърпа напред. Нищо не е по-хубаво от тях. Никой лидер, никоя идея. Хората си струват повече от всичко.
Просто моите 5 цента по темата :-)
Публикуване на коментар